Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 122

Препъна се един-два пъти, но падна само веднъж. Този единствен път бе достатъчен, разбира се, коляното му да намери самотно остро камъче. Точно се надигаше, вече не особено далеч от селото, когато Бетси Клуни спря до него колата си, пълна с деца.

— Шон, какво е станало? Да не си катастрофирал?

Усмихна й се. Хубава челяд имаше: всичките със светли коси и сини очи. Двете деца отзад нещо се разправяха, но най-малката, здраво прикрепена към детската седалка, наблюдаваше Шон с немигащ поглед на бухалче, смучейки червена близалка.

— О, здравей, Бетси. Как сте?

— Да не би да си катастрофирал?

Отвори вратата и бързо тръгна към него. Той стоеше ухилен срещу бебето й и така силно се люлееше, че едва се удържаше на крака.

— Не, не. Нищо не се е случило.

— Ръката ти кърви, а и лицето ти е насинено. Панталонът ти е скъсан на коляното.

— Така ли? — погледна надолу и едва сега забеляза калта и съдрания плат. — По дяволите! О, извинявай — вметна бързо, сетил се за децата.

Но тя вече бе достатъчно близо да види — а и да надуши — за какво точно става въпрос.

— Шон Галахър, ти си пиян!

— Да, малко съм замаян, предполагам. — Бяха учили в един клас, затова си позволи да я потупа приятелски по рамото. — Децата ти са страшно симпатични, Бетси, но най-голямото ти момиченце се опитва да удуши брат си и доста добре се справя.

Бетси хвърли поглед назад, изстреля някакво предупреждение и децата се пуснаха.

— Майка ми успяваше да постигне същото. — Искрено възхищение се изписа по лицето на Шон. — В повечето случаи един поглед стигаше да охлади кръвта ни. Е, трябва да вървя.

— Влизай отзад в колата, за Бога. Ще те откарам у вас.

— Благодаря, но съм тръгнал на работа.

Тя забели очи и отвори вратата.

— Влизай!

„Ще оставя другите представители на семейство Галахър да се оправят с теб“ — помисли тя.

— Много любезно от твоя страна, Бетси. Благодаря.

Пияният господин Галахър представляваше толкова забавна гледка за децата, че те не извършиха нито една пакост, докато майка им не го остави пред задната врата на кръчмата.

Махна им жизнерадостно, отвори вратата, препъна се на прага и едва не се стовари по лице за втори път тази сутрин. Успя да се задържи, подпрян на плота. Трябваше да изчака мивката да престане да кръжи пред очите му.

С предпазливите стъпки на пиян човек пристъпи към шкафа и се протегна да извади тиган и тенджера.

Клатушкаше се пред хладилника и се питаше какво ли се очаква да направи със съдържанието му, когато Дарси влезе с решителна стъпка. Очите й направо святкаха.

— Закъсня близо час, а докато си мързелувал в леглото, уговорихме да дойдат два автобуса, пълни с туристи. Разполагаме единствено с ядки и чипс.

— Ей сега ще се захвана…

— И се чудя какво да впишем в днешното меню, докато ти… — Млъкна и го изгледа изпитателно. Очите му, забеляза тя, едва се фокусираха. — Виж се на какво приличаш — окалян, изпокъсан и кървящ. Пил си.

— Точно така. — Извърна се и я дари с безобидната усмивка на много пиян човек. — И то доста.