Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 109

— Бих ти бил благодарен да не разсейваш барманката ми, когато сме затънали до гуша в работа.

— Просто седя тук и си пия бирата.

— Ами иди я пий в кухнята, освен ако не желаеш половината ни клиенти да се вторачат във вас двамата.

— Не бих се смутил. — Остана загледан в Брена още миг. — Но не знам тя как ще го приеме.

За да не я раздразни, ако продължава да разсъждава по този въпрос, Шон се вмъкна обратно в кухнята.

Не му представляваше проблем да си намира работа, докато стане време за затваряне; трябваше му поне час да почисти, преди да приключи за вечерта.

Миеше тенджерите, когато влезе една от музикантките. Хубавата блондинка се казваше Айлийн. Късо подстриганите й коси подчертаваха острите й черти. Имаше ясен глас и дружелюбен нрав. Шон се бе възхищавал на първото и се бе възползвал от второто — безобидно наистина — при предишното ангажиране на оркестъра в „Галахър“.

— Добре се справихме тази вечер.

— Определено. — Изплакна тенджерата и се обърна към нея. — Хареса ми аранжимента на „Мъглива роса“.

— За пръв път я свирим пред публика. — Тя се приближи и се облегна на плота до мивката. — Подготвила съм още две песни. Нямаш нищо против да ти ги изпея, нали? — Прокара пръст по ръката му. — Не трябва да се връщам тази вечер. Би ли искал да ме приютиш… както миналия път?

Миналия път се бяха забавлявали половината нощ с музика, а после един с друг. Жената, припомни си Шон, не се притесняваше да демонстрира талантите си. Споменът го накара да се усмихне, докато обмисляше най-благовидния отказ.

Когато влезе да внесе подноса с празни чаши, освен червената пелена пред очите си, Брена видя единствено склонената глава на Шон и как блондинката го гали по ръката. Пристъпи решително напред и силно стовари подноса върху плота — чашите подскочиха и се раздрънчаха.

— Трябва ли ти нещо тук?

Айлийн светкавично долови заплахата в искрящите очи.

— Вече не. — Весело потупа Шон по ръката. — Май ще се прибирам все пак. Някой друг път, Шон.

— Ами… — Разполагаше с половин секунда да реши какво да направи; доверявайки се на инстинкта си, придаде на лицето си смутено изражение. — Добре.

— Винаги с удоволствие идваме в „Галахър“ — добави Айлийн на излизане.

Сдържа усмивката си, докато не се озова отвън, и се запита какви ли страдания ще причини на Шон дребничката червенокоса жена.

— Това ли са последните чаши? — попита Шон и се съсредоточи върху търкането на тенджерата, сякаш бе целта на живота му.

— Да. Бих искала да знам какво беше това.

— Кое?

— Между теб и певицата с големите гърди и момчешката коса.

— О, Айлийн. — Съзнателно прочисти гърлото си, докато оставяше тенджерата настрана, за да се захване с чашите. — Отби се да каже лека нощ.

— Аха! — Забоде пръст в ребрата му и го накара да подскочи. — Ако беше малко по-близо, направо щеше да се вмъкне в кожата ти.

— О, просто е с дружелюбен нрав.

— Запомни, че докато ти и аз се въргаляме в леглото, ще стоиш настрана от дружелюбните жени.

Душата му се изпълни с наслада, но той успя да го прикрие и само се изправи.