Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 107

— Време беше. Те вече определено се установяват в Бостън.

— Казах му какво мисля и ще го повторя и пред теб. Според мен е по-добре и по-честно кръчмата да се подели между трима ни.

Една мидичка допадна на Шон и той се наведе, взе я и я разгледа.

— Традицията в рода ни не е такава.

— Точно същото каза и татко. — Ейдан въздъхна, тръгна напред, после се върна. — Господи, приличаш на него повече от всички ни.

— В момента не ми звучи като комплимент нито към татко, нито към мен.

Шон остана на място, а Ейдан продължи да снове напред-назад.

— Нямах и намерение да прозвучи като такъв. И двамата сте страшно твърдоглави за някои неща. Нали току-що подчерта колко положително нещо са промените? Ако ще променяме кръчмата, защо, по дяволите, да не променим и начина, по който се предава от поколение на поколение?

Шон разсеяно пъхна мидичката в джоба си.

— Защото човек променя едни неща, а други — не.

— И кой решава, бих искал да знам.

Шон наклони глава.

— Ние. По този въпрос двамата с Дарси сме против, Ейдан. Така че забрави. Кръчмата е твоя. Ти ще я предадеш на детето, което Джуд вече носи. По същество това не я прави по-малко наша — моя или на Дарси.

— Говоря за законната страна на въпроса.

— Точно така. Ще бъде хубава, свежа вечер — продължи Шон, сметнал темата за изчерпана. — Сигурно ще ни се отвори доста работа.

— А какво ще правят твоите деца, когато се родят? — попита Ейдан. — Не желаеш ли да имат някакво документирано участие в заведението?

— Защо всичка трябва да бъде непременно узаконено черно на бяло?

— Защото нещата се променят, Шон. — Раздразнено вдигна ръце. — Залата ще промени Ардмор, а това ще се отрази на кръчмата. Ще повлияе и на нас.

— Нищо подобно или поне не по начина, по който го виждаш в момента. Просто поради различни причини ще идват повече хора — отбеляза Шон, опитвайки се да си го представи. — Не е изключено в селото да се появи нов пансион или някой да отвори магазин край брега. Но в „Галахър“ ще продължаваме да предлагаме напитки, храна и музика, както е било винаги. Един от нас ще стои на бара и докато си гледаме работата, лодките ще продължават да излизат в морето за риба. Животът продължава такъв, какъвто е, независимо какво предприемаш.

— Дори без да предприемаш нищо — отбеляза Ейдан.

— Независимо че някои не са съгласни с това. Важното е работата да върви, Ейдан. Искрено ти го казвам. Достатъчно е, че носим името Галахър. Не са нужни никакви документи.

Шон се извърна, за да погледне кръчмата, тъмните й дървени греди, камъните в основата, разноцветните стъкла, които ловяха слънчевите лъчи.

— Досега се справяме добре. Когато му дойде времето, твоите деца, моите деца и децата на Дарси ще го измислят за себе си.

— Възможно е да се ожениш за жена, която няма да гледа на нещата по същия начин.

Шон се замисли за Брена и поклати глава.

— Ако една жена не вярва в мен и в моето семейство, за да има доверие в подобна уговорка помежду ни, няма да се оженя за нея.

— Нямаш никаква представа какво означава да се влюбиш отвъд всякакъв здрав разум. Аз бях готов да замина оттук, да оставя всичко и всеки, ако тя го бе поискала от мен.