Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 88

— О, не.

— Как равнодушно говорите за това! Гледай ти — послушница, която не боготвори своя изповедник! Това звучи като богохулство.

— Мистър Брокълхърст ми беше неприятен и не само аз изпитвах такова чувство. Той е груб, високомерен и се меси във всичко: караше ни да си стрижем косите и за икономия ни купуваше лоши игли и конци, с които не можехме да шием.

— Много глупава икономия — забеляза мисис Феърфакс, която отново схвана насоката на разговора.

— С това ли най-много ви обиждаше? — попита мистър Рочестър.

— Докато отговаряше само той за нашата прехрана — преди да назначат комитета, — ние гладувахме, а освен това ни досаждаше с дългите си напътствия и вечерното четене на книгите, които сам бе съчинил — за грешници, постигнати от внезапна смърт или възмездие, — та ни беше страх да си легнем.

— На колко години бяхте, когато постъпихте в Лоуд?

— На около десет.

— И сте прекарали там осем години. Значи, сега сте на осемнадесет. Аз кимнах.

— Както виждате, аритметиката е полезно нещо; без нейна помощ трудно бих отгатнал възрастта ви. Не е лесно да сториш това, когато детското и сериозното така силно се преплитат, както у вас. Е, и какво научихте в Лоуд? Можете ли да свирите?

— Малко.

— Да, всички отговарят така. Идете в библиотеката… тоест, моля ви. (Извинете заповедническия ми тон, но съм свикнал да казвам „направете еди-какво си“ и то да стане. Не мога да променям навиците си заради един нов човек в дома ми.) И тъй, вървете в библиотеката, вземете със себе си свещ, оставете вратата отворена, седнете на пианото и изсвирете нещо.

Тръгнах да изпълня желанието му.

— Достатъчно! — извика той след няколко минути. — Действително свирите малко, виждам; като всяка английска ученичка; може би мъничко по-добре от някои, но не съвсем добре.

Затворих пианото и се върнах. Мистър Рочестър продължи:

— Тази сутрин Адел ми показа няколко скици и каза, че са ваши. Не зная дали са изцяло ваши: може би за тях ви е помогнал някой ваш учител.

— Съвсем не! — възкликнах аз.

— А, това засяга гордостта ви. Добре, вървете да донесете папката си, щом гарантирате, че всичко в нея е само ваше; но не твърдете нищо, ако не сте уверена в това: аз ще открия несамостоятелните работи.

— В такъв случай не ще кажа нищо; съдете сам, сър.

Донесох от библиотеката папката.

— Преместете масата към мен — рече той и аз я закарах²³ до кушетката; Адел и мисис Феърфакс също се приближиха, за да видят рисунките.

— Не се струпвайте всички — каза мистър Рочестър: — ще ви дам рисунките, когато ги прегледам; не искам да си пъхате главите в мен.

Той внимателно почна да разглежда всяка скица и рисунка. Три от тях отдели, а останалите, след като беше прегледал всички, остави настрана.

— Вземете ги на другата маса, мисис Феърфакс — рече той, — и ги разгледайте с Адел. А вие — и той ме погледна — седнете на мястото си и отговаряйте на въпросите ми. Виждам, че тези рисунки са плод на една и съща ръка. Това вашата ръка ли е?

— Да.

— А кога успяхте да ги нарисувате? Те са ви отнели доста време, а е трябвало и да мислите върху тях.