Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 87

— Седнете до огъня.

Както бе прието, ние се подчинихме; Адел искаше да седне на коленете ми, но й наредиха да се забавлява с Пайлът.

— Живеете в дома ми вече три месеца, нали?

— Да, сър.

— Пристигнахте от…

— Лоудското училище в Н-ското графство.

— О, от благотворително заведение! Колко време прекарахте там?

— Осем години.

— Осем години! Вие трябва да сте много издръжлива! Мислех, че само четири години, прекарани на такова място, могат да съсипят и най-здравия човек. Нищо чудно тогава, че приличате на същество от друг свят. А аз се питах защо имате такова лице. Когато ви срещнах снощи на пътя за Хей, кой знае защо, си спомних за феите и едва не ви попитах не сте ли омагьосали коня ми; аз и сега още не съм съвсем убеден в противното. Кои са родителите ви?

— Нямам родители.

— И сигурно никога не сте имали; помните ли ги?

— Не.

— Така и предполагах. Изглежда, тогава, седнали край онази ограда, вие чакахте своята свита.

— Каква свита, сър?

— Малките човечета със зелени дрехи; тогава имаше много подходяща луна. Аз сигурно смутих някой от вашите танци, затова вие заледихте проклетия път.

Поклатих глава.

— Малките човечета със зелени дрехи са напуснали Англия още преди сто години — рекох аз с тон, сериозен като неговия. — И сега дори по пътя за Хей или в околността не ще намерите от тях никаква следа. Мисля, че нито лятната, нито зимната луна ще осветява някога отново техните веселби.

Мисис Феърфакс изпусна плетивото си и вдигнала учудено вежди, слушаше странния ни разговор.

— Е — продължи мистър Рочестър, — щом нямате родители, сигурно имате някакви роднини — чичовци, вуйчовци, лели и вуйни.

— Не. Никога не съм чувала за такива.

— А къде е домът ви?

— Аз нямам дом.

— Къде живеят братята и сестрите ви?

— Нямам братя и сестри.

— Кой ви посъветва да дойдете тук?

— Дадох обявление във вестниците и мисис Феърфакс ми отговори.

— Да — рече добрата дама, за която последните въпроси бяха много по-понятни, — и аз всеки ден благодаря на провидението, че ми помогна да направя този избор. Мис Еър е неоценим другар за мен, а за Адел — добра и грижлива възпитателка.

— Моля, не си правете труда да ми изброявате качествата й — обади се мистър Рочестър; — възхвалите не ще ми повлияят; сам ще съдя каква е. Още в началото събори коня ми.

— Сър! — учуди се мисис Феърфакс.

— Тя е виновна за това навяхване.

Вдовицата явно се обърка.

— Мис Еър, живели ли сте някога в град?

— Не, сър…

— Движили ли сте се сред общество?

— Не, само сред ученичките и учителките в Лоуд; а сега сред обитателите на Торнфийлд.

— Чели ли сте много?

— Само книгите, които ми попадаха случайно; но и те не бяха кой знае колко, нито пък много сериозни.

— Живели сте като монахиня и без съмнение знаете добре религиозните обреди. Нали Брокълхърст, управителят на Лоудското училище, ако не се лъжа, е свещеник?

— Да, сър.

— И вие, момичетата, сигурно го боготворяхте, както, калугерките по манастирите боготворят изповедниците си.