Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 87
Шарлот Бронте
— Седнете до огъня.
Както бе прието, ние се подчинихме; Адел искаше да седне на коленете ми, но й наредиха да се забавлява с Пайлът.
— Живеете в дома ми вече три месеца, нали?
— Да, сър.
— Пристигнахте от…
— Лоудското училище в Н-ското графство.
— О, от благотворително заведение! Колко време прекарахте там?
— Осем години.
— Осем години! Вие трябва да сте много издръжлива! Мислех, че само четири години, прекарани на такова място, могат да съсипят и най-здравия човек. Нищо чудно тогава, че приличате на същество от друг свят. А аз се питах защо имате такова лице. Когато ви срещнах снощи на пътя за Хей, кой знае защо, си спомних за феите и едва не ви попитах не сте ли омагьосали коня ми; аз и сега още не съм съвсем убеден в противното. Кои са родителите ви?
— Нямам родители.
— И сигурно никога не сте имали; помните ли ги?
— Не.
— Така и предполагах. Изглежда, тогава, седнали край онази ограда, вие чакахте своята свита.
— Каква свита, сър?
— Малките човечета със зелени дрехи; тогава имаше много подходяща луна. Аз сигурно смутих някой от вашите танци, затова вие заледихте проклетия път.
Поклатих глава.
— Малките човечета със зелени дрехи са напуснали Англия още преди сто години — рекох аз с тон, сериозен като неговия. — И сега дори по пътя за Хей или в околността не ще намерите от тях никаква следа. Мисля, че нито лятната, нито зимната луна ще осветява някога отново техните веселби.
Мисис Феърфакс изпусна плетивото си и вдигнала учудено вежди, слушаше странния ни разговор.
— Е — продължи мистър Рочестър, — щом нямате родители, сигурно имате някакви роднини — чичовци, вуйчовци, лели и вуйни.
— Не. Никога не съм чувала за такива.
— А къде е домът ви?
— Аз нямам дом.
— Къде живеят братята и сестрите ви?
— Нямам братя и сестри.
— Кой ви посъветва да дойдете тук?
— Дадох обявление във вестниците и мисис Феърфакс ми отговори.
— Да — рече добрата дама, за която последните въпроси бяха много по-понятни, — и аз всеки ден благодаря на провидението, че ми помогна да направя този избор. Мис Еър е неоценим другар за мен, а за Адел — добра и грижлива възпитателка.
— Моля, не си правете труда да ми изброявате качествата й — обади се мистър Рочестър; — възхвалите не ще ми повлияят; сам ще съдя каква е. Още в началото събори коня ми.
— Сър! — учуди се мисис Феърфакс.
— Тя е виновна за това навяхване.
Вдовицата явно се обърка.
— Мис Еър, живели ли сте някога в град?
— Не, сър…
— Движили ли сте се сред общество?
— Не, само сред ученичките и учителките в Лоуд; а сега сред обитателите на Торнфийлд.
— Чели ли сте много?
— Само книгите, които ми попадаха случайно; но и те не бяха кой знае колко, нито пък много сериозни.
— Живели сте като монахиня и без съмнение знаете добре религиозните обреди. Нали Брокълхърст, управителят на Лоудското училище, ако не се лъжа, е свещеник?
— Да, сър.
— И вие, момичетата, сигурно го боготворяхте, както, калугерките по манастирите боготворят изповедниците си.