Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 211

— Продължавайте.

Когато той произнесе тази дума с нисък и глух глас, настъпи дълбока тишина. Сетне мистър Уд рече:

— Не мога да продължа, щом се твърди такова нещо. Длъжен съм да си изясня дали то съответствува на истината.

— Бракосъчетанието трябва да се прекрати — отново се разнесе гласът зад нас. — Мога да докажа основателността на твърдението си: за брака съществува непреодолима пречка.

Мистър Рочестър слушаше, но не обръщаше никакво внимание. Той стоеше гордо изправен и неподвижен; само стисна ръката ми. Колко топло и силно беше това стискане и колко приличаше на светъл, твърд, непроницаем мрамор в тази минута високото му чело! Как горяха очите му — неподвижни, напрегнати и пълни с буен пламък!

Мистър Уд бе смутен.

— А от какъв характер е тази пречка? — попита той. — Навярно ще може да се отстрани. Кажете.

— Едва ли — последва отговорът. — Казах, че е непреодолима. И твърдя това не без основание.

Непознатият излезе напред и се облегна на перилата. Той продължи, изричайки всяка дума ясно, спокойно, уверено, но не и силно:

— Тази пречка се състои в това, че мистър Рочестър е женен и че жена му е още жива.

Да беше паднал гръм, нервите ми не биха се разтреперили така, както при тези спокойно произнесени думи. Кръвта ми усети коварната им жестокост, както никога не бе усещала студа или огъня, но аз здраво се държах и нямаше опасност да припадна. Погледнах мистър Рочестър и го накарах да ме погледне и той — лицето му приличаше на безкръвна глава на статуя. Очите му хвърляха искри. Той не отрече нищо; изглежда, призоваваше на дуел целия свят. Без да говори, без да се усмихва, сякаш без да разбира, че съм човешко същество, той само ме прегърна през кръста и ме притисна до себе си.

— Кой сте вие? — попита той натрапника.

— Казвам се Бригз, адвокат от Лондон.

— И искате да ми натрапите някаква жена?

— Готов съм да ви напомня, сър, за съществуването на вашата съпруга, която е призната от закона, ако не е призната от вас.

— Благоволете да дадете някакви сведения за нея — името й, родителите й, местожителството й!

— Веднага! — Мистър Бригз спокойно извади от джоба си едно листче и зачете тържествено с носов глас:

— „Твърдя и мога да докажа, че на двадесети октомври еди-коя си година (преди петнадесет години) Едуард Феърфакс Рочестър от имението Торнфийлд в Н-ското графство, Англия, се ожени за сестра ми Бърта Антоанета Мейсън, дъщеря на Джонас Мейсън, търговец, и Антоанета, неговата жена-креолка. Венчавката се състоя в еди-коя си черква в Спаништаун, Ямайка. Справка за венчавката може да се направи в регистъра на тази черква, а у мен има препис. Подписал: Ричард Мейсън“

— Това — ако документът не е фалшив — доказва, че съм бил женен, но не доказва, че споменатата жена е още жива.

— Преди три месеца тя беше жива — възрази адвокатът мистър Бригз.

— Откъде знаете?

— Имам свидетел, чиито показания дори вие, мистър Рочестър, едва ли ще оспорите.

— По-скоро го дайте тук или вървете по дяволите.

— Първо ще ви го представя. Той е тук. Мистър Мейсън, бъдете така добър, елате тук.