Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 212
Шарлот Бронте
Като чу това име, мистър Рочестър стисна зъби. Цялото му тяло конвулсивно потрепери. Бях толкова близо до него, че физически усещах пристъпа на гняв или отчаяние, който бе обзел цялото му същество. Другият непознат, който досега стоеше в дъното, приближи напред. Иззад рамото на адвоката се показа бледо лице. Да, това бе самият Мейсън. Мистър Рочестър се обърна и гневно го погледна. Обикновено очите му бяха черни, но сега в тях светеше червеникав, бих казала дори кървав блясък, а лицето му пламтеше: мургавите му бузи и мраморното му чело горяха, обзети от някакъв душевен пожар, който бързо се разпространяваше. Той се раздвижи и вдигна силната си ръка — щеше да удари Мейсън, да го просне на каменния под и да изтръгне душата от слабото му тяло, — но Мейсън отскочи назад и изкрещя с тънкото си гласче: „За бога!“ Презрението взе връх у мистър Рочестър. Ядът му угасна, сякаш попарен от слана. Той само попита:
— Какво ще кажеш
Побелелите устни на Мейсън избърбориха нещо неразбрано.
— Ще те пратя по дяволите, ако не отговаряш ясно! Пак те питам: „Какво ще кажеш ти?“
— Сър, сър — прекъсна го свещеникът. — Не забравяйте, че сте на свято място. — Сетне, обръщайки се към Мейсън, той кротко попита: — Известно ли ви е, сър, дали е жива още, или не жената на този господин?
— По-смело — подкани го и адвокатът. — Хайде, говорете.
— Тя живее в имението Торнфийлд — каза по-разбираемо Мейсън, — виждах я през април тази година. Аз съм нейният брат.
— В имението Торнфийлд ли? — учуди се свещеникът. — Не може да бъде! Отдавна живея тук, сър, но никога не съм чувал за някаква жена на мистър Рочестър.
Видях как устните на мистър Рочестър се изкривиха в мрачна усмивка и той измърмори:
— И още как! Аз се постарах никой да не чуе нито за нея, нито дори за името й. — Той млъкна. Известно време сякаш премисляше нещо. Сетне взе решение и заяви: — Достатъчно! Сега всичко ще излезе изведнъж наяве като куршум от пушка. Уд, затворете книгата и свалете одеждите си. Джон Грийн (това бе псалтът) напуснете черквата. Венчавката няма да се състои днес.
Псалтът излезе.
— Двуженството е неприятна дума! — продължи мистър Рочестър смело и предизвикателно. — И все пак аз имах намерение да стана двуженец. Но съдбата ме надхитри или по-скоро може би провидението ме възпря. В тази минута навярно съм съвсем малко по-добър от дявола. И — както сигурно би ми казал духовният ми баща — заслужавам несъмнено най-сурово божие наказание, включително вечни пламъци и вечни червеи. Господа, планът ми пропадна! Това, което казаха адвокатът и неговият клиент, е истина. Аз съм женен. И жената, за която съм женен, е жива! Вие казахте, Уд, че никога не сте чували за някаква мисис Рочестър в близкото имение, но до ушите ви сигурно неведнъж са достигали сплетни за загадъчната луда, която живее под надзор там. Някои сигурно са ви подшушнали, че тя е моя незаконнородена сестра, други — че е изоставена от мен жена. И тъй, разрешете ми да кажа, че това е тъкмо жената, за която се венчах преди петнадесет години. Казва се Бърта Мейсън и е сестра на ей този решителен господин, който с треперещите си ръце и побелялото си лице ни показва на какво е способен храбрият мъж. По-смело, Дик, не се бой! По-скоро бих ударил една жена, отколкото теб. Бърта Мейсън е луда и тя произхожда от семейство на луди. Три поколения идиоти и маниаци. Майка й, креолка, беше и луда, и алкохоличка. Това ми стана известно чак след като се бях оженил за дъщеря й, тъй като преди брака всичките тези семейни тайни се криеха от мен. Бърта като предана дъщеря тръгна по стъпките на майка си. Изобщо имах прелестна жена: добродетелна, умна, скромна! Можете да си представите колко щастлив човек съм бил! На какви разнообразни удоволствия съм се радвал! Това беше райско блаженство, казвам ви! Но стига толкова обяснения! Бригз, Уд, Мейсън, каня ви всички в дома си да посетите
