Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 213

Продължавайки да ме държи здраво за ръката, той излезе от черквата. Тримата мъже ни последваха. До вратата на имението бе спряла каретата.

— Карай обратно в конюшнята, Джон — каза мистър Рочестър хладно. — Днес никъде няма да вървим.

Като ни видяха, мисис Феърфакс, Адел, Софи и Лия се втурнаха насреща ни да ни поздравят.

— Махайте се всички! — извика господарят. — Не ми трябват вашите поздравления! Кому са нужни те? Поне не на мен! Закъснели сте с петнадесет години!

Той премина напред и започна да се изкачва по стълбите, като все още ме държеше за ръка и правеше знаци на мъжете да го последват, което те сториха. Изкачихме първите стълби, минахме по коридора и се качихме на третия етаж. Мистър Рочестър отключи малката черна врата и ние влязохме в стаята с тъканата материя по стените, с огромното легло и шкафа с образите на апостолите.

— Ти знаеш тази стая, Мейсън — каза нашият водач. — Тук тя те изпохапа и извади нож да те убива.

Той повдигна тъканата материя, под която беше втората врата; отвори и тази врата. Пред нас се появи стая без прозорци; в камината, оградена със здрава висока решетка, гореше огън, а на тавана висеше на верига запалена лампа. Край огъня се бе навела Грейс Пул и готвеше нещо в една тенджера.

В отдалечения тъмен ъгъл на стаята нещо тичаше напред-назад. Отначало бе трудно да се разбере дали това е човек или животно. То тичаше на четири крака, ръмжеше и фучеше като някакъв див звяр. Но то бе облечено с дрехи; черна прошарена коса закриваше главата и лицето му като сплъстена грива.

— Добро утро, мисис Пул! — каза мистър Рочестър. — Как сте и как е днес вашата болна?

— Горе-долу, сър, благодаря! — отвърна Грейс, като вдигна внимателно врящата тенджера на полицата. — Много е неспокойна, но не буйствува.