Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 197

— Нито за миг не съм имала намерение да ви служа за харем, сър, тъй че сравнението ви е неуместно. Ако това ви харесва — готово: вървете веднага на пазара в Истанбул и с парите, които се чудите как да похарчите тук, си купете колкото щете робини.

— А какво ще правиш, Джанет, докато аз се пазаря за толкова много красива плът и черни очи?

— Ще се подготвя, за да проповядвам свобода на поробените, в това число и на обитателките на вашия харем. Ще се вмъкна в него и ще вдигна бунт. Вие, пашата и деспотът, ще ни паднете в ръцете. И ще се съглася да ви пусна на свобода само при условие, че подпишете най-либералния манифест, издаден някога от тиранин.

— Ще разчитам на твоята милост, Джейн.

— Не се надявайте на милост от моя страна, мистър Рочестър, ако ще молите за нея с такъв поглед. Докато гледате по такъв начин, ще бъда уверена, че какъвто и манифест да издадете, притиснат от необходимостта, веднага след като ви освободим, ще нарушите условията му.

— Но какво искаш, Джейн? Страхувам се, че ще искаш от мен освен редовния църковен брак да сключа с тебе специално споразумение. Доколкото разбирам, ти ще поставиш особени условия. Какви са те?

— Искам само да запазя свободата на духа си, сър, и да не бъда под гнета на многобройни задължения. Помните ли какво ми казахте за Селин Варан, за брилянтите и коприните, които сте й подарявали? Не искам да бъда вашата английска Селин Варан. Ще си остана за вас гувернантката на Адел и по този начин ще си плащам храната и квартирата и ще ми остават тридесет лири годишно. С тази сума ще се обличам, а от вас не ще искам нищо освен…

— Освен какво?

— Уважение. И ако в замяна имате моето уважение, ще бъдем квит.

— Слушай, по своята ненадмината дързост и гордост ти нямаш равна на себе си — каза той. Ние вече наближавахме Торнфийлд. — Ще благоволиш ли да обядваш с мен днес? — продължи мистър Рочестър, когато минавахме през пътната врата.

— Не, благодаря, сър.

— А защо „не, благодаря“, ако мога да попитам?

— Никога не съм обядвала с вас, сър, и не виждам причина да променя този свой обичай, докато…

— Докато какво? Как обичаш да не се доизказваш?

— Докато поне не съм задължена да върша това.

— Да не мислиш, че съм людоед или вампир, та се страхуваш да се храниш заедно с мен?

— Съвсем не мисля така, сър. Но бих желала да прекарам месеца, който ми остава до сватбата, както досега.

— Ти още сега ще престанеш да вършиш робския труд на гувернантка!

— Моля за извинение, сър, но не ще престана. Ще върша и занапред тази работа. Не ще се явявам пред вас по цял ден, както досега. Вечер може да пращате да ме викат, когато пожелаете да ме видите, и аз ще идвам. Но не и през деня.

— Бих желал да изпуша една пура, Джейн, или да смръкна малко енфие, pour me donner une contenance⁶¹, както би казала Адел, а за нещастие у мен не са нито пурите ми, нито кутийката с енфие. Но чуй какво ще ти пошепна. Сега ти си на власт, малки тиранино, но скоро властта ще бъде моя и тогава ще те хвана и ще те вържа, казано фигуративно, ей с такава верига (той докосна верижката на часовника си)! Да, скъпа малка капризнице, и ще те нося в гърдите си, за да не те изгубя!