Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 7

Когато Александър и семейството му се бяха преместили в Дулсвил, Тревър бе пуснал слуха, че са вампири, вероятно на основа на забележките на госпожа Мичъл. Не исках да й давам още повече поводи да клюкарства. И очевидно, нито пък майка ми.

— Александър се обучава частно, у дома си — обяви тя.

Давай, Сара Мадисън! — помислих си.

— Тревър се срещаше с това момиче от Румъния — каза госпожа Мичъл, обръщайки се към Александър. — Вярвам, че тя беше твоя приятелка.

Той сви рамене.

— Живеех в същия град като семейство Максуел, но не сме се засичали много-много.

— Интересно — промълви тя. — Както и да е, изглежда, че тя внезапно е изчезнала.

Госпожа Мичъл ми хвърли един поглед и повдигна изрисуваната си вежда, сякаш смяташе, че имам нещо общо с отпътуването на Луна — което всъщност си беше самата истина.

— Е, беше ни много приятно да се видим — намеси се баща ми, слагайки край на ужасно неловкият разговор.

— Разбира се, господин Мичъл ще пристигне съвсем скоро и трябва да се върна на масата си, преди някой друг да я е заел. Беше удоволствие да ви видя — каза тя и се оттегли.

— Благодаря — прошепнах аз тихо на баща ми.

Всички си отдъхнахме облекчено, всеки по различна причина, докато поставяхме сините салфетки в скутовете си.

Докато прелиствахме менютата, размърдах мозъка си, за да измисля план.

Точно тогава един сервитьор се приближи към нас, изрецитира специалитетите с фалшив британски акцент и изчезна, понесъл поръчките ни за питиета.

— Не се притеснявай, Александър — започна майка ми. — Поръчай каквото желаеш. Ресторантът е известен заради рибата и пържените картофи, както и наденичките с пюре от картофи.

— Александър обича пържоли — вметнах аз.

— Тогава си поръчай една… Това е чудесно, нали? Наистина не сме имали възможността да си поговорим. Или вие двамата заминавате нанякъде вечерта, или пък ние сме заобиколени от други родители на партитата. Чудесно е най-сетне да можем да си поговорим открито.

— Е, какъв спорт обичаш? — попита баща ми. — Футбол или баскетбол?

Подбелих очи.

— Александър е художник, татко — Не се интересува от спорт.

— О… — каза баща ми, размърдвайки се на стола си, очевидно притеснен как ще може да общува с друго мъжко същество, сега, когато темата за спорта бе отхвърлена. — Това… хубаво, предполагам — измърмори той. — Майката на Рейвън също обичаше да скицира, когато започнахме да се срещаме.

— Не знаех това? — казах аз.

— Какво рисувате? — попита Александър.

— О, това беше преди векове. Не съм докосвала скицник от години. Каква е твоята предпочитана форма?

— Маслени бои.

— И какво рисуваш?

— Портрети. Семейства. Спомени — мистериозно отвърна той.

— Вампири — гордо казах аз.

Родителите ми млъкнаха.

— Виждам, че споделяте доста общи интереси — изкоментира баща ми.

— Изпитите на Рейвън наближават — започна майка ми, играейки си със сребърната си гривна. — Тя каза, че ти вече си взел своите?

— Да, приключих с всички.

— Много впечатляващо. Може би малка част от твоите знания ще остане и у Рейвън — добави баща ми.