Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 7
Елън Шрайбер
Когато Александър и семейството му се бяха преместили в Дулсвил, Тревър бе пуснал слуха, че са вампири, вероятно на основа на забележките на госпожа Мичъл. Не исках да й давам още повече поводи да клюкарства. И очевидно, нито пък майка ми.
— Александър се обучава частно, у дома си — обяви тя.
Давай, Сара Мадисън! — помислих си.
— Тревър се срещаше с това момиче от Румъния — каза госпожа Мичъл, обръщайки се към Александър. — Вярвам, че тя беше твоя приятелка.
Той сви рамене.
— Живеех в същия град като семейство Максуел, но не сме се засичали много-много.
— Интересно — промълви тя. — Както и да е, изглежда, че тя внезапно е изчезнала.
Госпожа Мичъл ми хвърли един поглед и повдигна изрисуваната си вежда, сякаш смяташе, че имам нещо общо с отпътуването на Луна — което всъщност си беше самата истина.
— Е, беше ни много приятно да се видим — намеси се баща ми, слагайки край на ужасно неловкият разговор.
— Разбира се, господин Мичъл ще пристигне съвсем скоро и трябва да се върна на масата си, преди някой друг да я е заел. Беше удоволствие да ви видя — каза тя и се оттегли.
— Благодаря — прошепнах аз тихо на баща ми.
Всички си отдъхнахме облекчено, всеки по различна причина, докато поставяхме сините салфетки в скутовете си.
Докато прелиствахме менютата, размърдах мозъка си, за да измисля план.
Точно тогава един сервитьор се приближи към нас, изрецитира специалитетите с фалшив британски акцент и изчезна, понесъл поръчките ни за питиета.
— Не се притеснявай, Александър — започна майка ми. — Поръчай каквото желаеш. Ресторантът е известен заради рибата и пържените картофи, както и наденичките с пюре от картофи.
— Александър обича пържоли — вметнах аз.
— Тогава си поръчай една… Това е чудесно, нали? Наистина не сме имали възможността да си поговорим. Или вие двамата заминавате нанякъде вечерта, или пък ние сме заобиколени от други родители на партитата. Чудесно е най-сетне да можем да си поговорим открито.
— Е, какъв спорт обичаш? — попита баща ми. — Футбол или баскетбол?
Подбелих очи.
— Александър е художник, татко — Не се интересува от спорт.
— О… — каза баща ми, размърдвайки се на стола си, очевидно притеснен как ще може да общува с друго мъжко същество, сега, когато темата за спорта бе отхвърлена. — Това… хубаво, предполагам — измърмори той. — Майката на Рейвън също обичаше да скицира, когато започнахме да се срещаме.
— Не знаех това? — казах аз.
— Какво рисувате? — попита Александър.
— О, това беше преди векове. Не съм докосвала скицник от години. Каква е твоята предпочитана форма?
— Маслени бои.
— И какво рисуваш?
— Портрети. Семейства. Спомени — мистериозно отвърна той.
— Вампири — гордо казах аз.
Родителите ми млъкнаха.
— Виждам, че споделяте доста общи интереси — изкоментира баща ми.
— Изпитите на Рейвън наближават — започна майка ми, играейки си със сребърната си гривна. — Тя каза, че ти вече си взел своите?
— Да, приключих с всички.
— Много впечатляващо. Може би малка част от твоите знания ще остане и у Рейвън — добави баща ми.