Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 8

— Татко! — изскимтях аз. — Може би е възможно да продължим с разпита след като поръчаме.

— Права си — съгласи се той. — Гладен съм.

Сервитьорът се върна, понесъл напитките ни.

— Дами, — каза той, подавайки ни лист и химикалка.

— Аз ще взема Крикет бургера — реших аз.

— А аз — риба с пържени картофи — каза майка ми с усмивка.

— За младият джентълмен?

Александър прочисти гърло.

— Ще взема котлетът от ребра.

— Как ще желаете да е приготвен?

— Суров — каза Александър съвсем спокойно.

Родителите ми и сервитьора погледнаха странно Александър.

— Има предвид алангле — поправих го аз. — Средно изпечен.

Можех да видя как главата на госпожа Мичъл леко се накланя в моя посока.

— Да, това имах предвид — каза той с пресилена усмивка.

— А за вас, господине?

— Овчарският пай — поръча баща ми, — както и гарнитурата от зелен чесън и грахова супа.

Сервитьорът взе менютата ни и тръгна към кухнята, докато Александър ме погледна благодарствено.

— Какво си поръча татко? — попитах аз ужасно.

— Овчарски пай.

— Не… супата…

— С гарнитура от зелен чесън. Защо, ти също ли искаш такава? Мога да повикам отново сервитьора.

Изведнъж си представих чинията със зелен чесън и грахова супа, поставена в близост до гаджето ми. Той щеше да нададе хрип, а после да побледнее още повече. Щеше да стане, боейки се за въздух. А ние бяхме на мили от Имението, Джеймсън и животоспасяващия антидот.

— Не! Александър е ужасно алергичен към чесън! — паникьосах се аз. — Трябва да ги спрем, не може да го донесат тук!

Баща ми изведнъж се притесни. Той хвърли салфетката си на масата.

— Ще отменя това веднага! — обяви той и побърза да намери сервитьора.

— Толкова съжалявам — извини се майка ми. — Може ли да яде ядки?

— Да, само чесънът не понася.

Баща ми се върна на нашата маса.

— Промених го на зеленчукова супа. Не си алергичен към зелен боб, нали? — пошегува се той и всички се разсмяхме.

— Доста странна алергия — каза баща ми. — Откога я имаш?

— През целия ми живот. Цялото ми семейство е алергично — каза Александър невинно. — Винаги са били.

— Ахам… — прочистих аз гърлото си.

Всичко това ми идваше в повече. Лицето ми започваше да почервенява, а сърцето ми да бие учестено. Първо на първо, бях на двойна среща заедно с родителите си, второ — гаджето ми беше вампир и трето — в момента между купчините от „Абстрактна Алгебра“ и „Математика в действие“ брат ми може би се срещаше с един малък кръвопиец.

— Извинете ме — казах аз, блъскайки стола си назад. — Ще се забавя само минута.

Александър учтиво се изправи, като истински джентълмен, докато аз хукнах към тоалетните.

Заобикалях претъпкания бар, когато се блъснах в някого.

— Извинете ме.

— Сега ме преследваш и в ресторантите, така ли? — дочух един познат глас и погледнах нагоре. Сърцето ми сякаш пропусна един удар. Беше Тревър.

— Мисля, че бях тук първа.

— Теоретично — не. Мисля, че майка ми беше тук първа. Изненадан съм да те видя тук. Мислех, че ядеш само я подземието си — каза той с подигравателна усмивка.

Още откакто Александър и аз бяхме осуетили плановете на Луна да превърне Тревър в среднощна закуска на гробищното парти — партито на Тревър в Дулсвилското гробище — се радвах на малко повече уважение от негова страна в училище. И макар врагът ми да не знаеше за истинските намерение на Максуел, то той беше наясно как през последните няколко дни непрестанно го бях предупреждавала за смъртоносните близнаци. И все пак, очевидно не можеше да устои да ме засяга. Единствената разлика бе, че репертоарът му не бе така хаплив, както преди. Ние с него се държахме ужасно един с друг — още от детската градина — и това беше единственият начин, по който комуникирахме. Без това, нищо друго не ни свързваше. И знаех, че със сигурност, Тревър не бе готов да се откаже.