Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 8
Елън Шрайбер
— Татко! — изскимтях аз. — Може би е възможно да продължим с разпита след като поръчаме.
— Права си — съгласи се той. — Гладен съм.
Сервитьорът се върна, понесъл напитките ни.
— Дами, — каза той, подавайки ни лист и химикалка.
— Аз ще взема Крикет бургера — реших аз.
— А аз — риба с пържени картофи — каза майка ми с усмивка.
— За младият джентълмен?
Александър прочисти гърло.
— Ще взема котлетът от ребра.
— Как ще желаете да е приготвен?
— Суров — каза Александър съвсем спокойно.
Родителите ми и сервитьора погледнаха странно Александър.
— Има предвид алангле — поправих го аз. — Средно изпечен.
Можех да видя как главата на госпожа Мичъл леко се накланя в моя посока.
— Да, това имах предвид — каза той с пресилена усмивка.
— А за вас, господине?
— Овчарският пай — поръча баща ми, — както и гарнитурата от зелен чесън и грахова супа.
Сервитьорът взе менютата ни и тръгна към кухнята, докато Александър ме погледна благодарствено.
— Какво си поръча татко? — попитах аз ужасно.
— Овчарски пай.
— Не… супата…
— С гарнитура от зелен чесън. Защо, ти също ли искаш такава? Мога да повикам отново сервитьора.
Изведнъж си представих чинията със зелен чесън и грахова супа, поставена в близост до гаджето ми. Той щеше да нададе хрип, а после да побледнее още повече. Щеше да стане, боейки се за въздух. А ние бяхме на мили от Имението, Джеймсън и животоспасяващия антидот.
— Не! Александър е ужасно алергичен към чесън! — паникьосах се аз. — Трябва да ги спрем, не може да го донесат тук!
Баща ми изведнъж се притесни. Той хвърли салфетката си на масата.
— Ще отменя това веднага! — обяви той и побърза да намери сервитьора.
— Толкова съжалявам — извини се майка ми. — Може ли да яде ядки?
— Да, само чесънът не понася.
Баща ми се върна на нашата маса.
— Промених го на зеленчукова супа. Не си алергичен към зелен боб, нали? — пошегува се той и всички се разсмяхме.
— Доста странна алергия — каза баща ми. — Откога я имаш?
— През целия ми живот. Цялото ми семейство е алергично — каза Александър невинно. — Винаги са били.
— Ахам… — прочистих аз гърлото си.
Всичко това ми идваше в повече. Лицето ми започваше да почервенява, а сърцето ми да бие учестено. Първо на първо, бях на двойна среща заедно с родителите си, второ — гаджето ми беше вампир и трето — в момента между купчините от „Абстрактна Алгебра“ и „Математика в действие“ брат ми може би се срещаше с един малък кръвопиец.
— Извинете ме — казах аз, блъскайки стола си назад. — Ще се забавя само минута.
Александър учтиво се изправи, като истински джентълмен, докато аз хукнах към тоалетните.
Заобикалях претъпкания бар, когато се блъснах в някого.
— Извинете ме.
— Сега ме преследваш и в ресторантите, така ли? — дочух един познат глас и погледнах нагоре. Сърцето ми сякаш пропусна един удар. Беше Тревър.
— Мисля, че бях тук първа.
— Теоретично — не. Мисля, че майка ми беше тук първа. Изненадан съм да те видя тук. Мислех, че ядеш само я подземието си — каза той с подигравателна усмивка.
Още откакто Александър и аз бяхме осуетили плановете на Луна да превърне Тревър в среднощна закуска на гробищното парти — партито на Тревър в Дулсвилското гробище — се радвах на малко повече уважение от негова страна в училище. И макар врагът ми да не знаеше за истинските намерение на Максуел, то той беше наясно как през последните няколко дни непрестанно го бях предупреждавала за смъртоносните близнаци. И все пак, очевидно не можеше да устои да ме засяга. Единствената разлика бе, че репертоарът му не бе така хаплив, както преди. Ние с него се държахме ужасно един с друг — още от детската градина — и това беше единственият начин, по който комуникирахме. Без това, нищо друго не ни свързваше. И знаех, че със сигурност, Тревър не бе готов да се откаже.