Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 9

— Да не би Александър да иска ръката ти от баща ти?

— Не бъди толкова глупав!

— Даже и за бала? Следващата седмица е. Ще изпуснеш как ме коронясват за крал на бала. Жалко само, че нямат титла за Изрод на Бала. Иначе със сигурност и теб щеше да те очаква корона.

Аз изсъсках гневно и хвърлих поглед към Александър, който бе завързал учтив разговор с родителите ми.

Бал? Не си и бях помисляла за това, откакто Джагър, Луна, а сега и Валънтайн бяха дошли в града. Гимназията на Дулсвил беше толкова малка, че всички класове можеха да присъстват. Най-сетне, аз, Рейвън Мадисън, кралицата на аутсайдерите, имах среща с най-страхотното момче в целия град, и то за най-важните танци на годината, а дори не бях имала възможността да си помечтая малко.

Моята най-добра приятелка, Беки, беше толкова заета с гаджето си Мат, така че и двете не бяхме имали време да си поговорим за бала. Естествено, тя щеше да ходи на него с Мат, а Тревър — с някаква разкошна блондинка и мажоретка. А аз щях да бъда придружавана от Александър Стерлинг. Но дали изобщо щеше да иска да отиде след фиаското на Снежния Бал преди няколко месеца, когато Тревър го беше предизвикал, принуждавайки го да се оттегли в Имението?

И дали изобщо щеше да има бал, ако Дулсвил знаеше, че има един малък вампир, който обикаля и дебне наоколо?

— Не забравяй да гласуваш за мен — каза врагът ми, изчезвайки в тълпата.

Аз се шмугнах в дамската тоалетна, измих ръцете си в бялата порцеланова мивка, нанесох отново кървавочервената очна линия по ъглите на очите си, както и снежно бяла пудра.

Как щях да успея да се измъкна до библиотеката по средата на вечерята с родителите ми, докато любопитните Мичъл стояха на съседната маса, и то без да направя сцена?

Трябваше ми чудо — или пък изключително добра лъжа.

— Мисля, че Момчето Били трябва да се присъедини към нас — казах аз, когато се върнах на масата.

Родителите ми ме погледнаха скептично.

— Той е на парти в Клуба по Математика — напомни майка ми. — Те дори осигуряват вечеря.

— Знаеш колко много обича да яде тук. Луд е по Крикет бургерите. И сега се чувствам гадно, да стоя и да ям в един от любимите му ресторанти без него…

— Може да му занесем малко храна вкъщи — предложи баща ми. — И какъв е този внезапен интерес в брат ти?

Очевидно татко не се предаваше толкова лесно.

— Той обожава големите телевизионни екрани. Достатъчно ми мънка на главата. Ще трябва да го търпя седмици наред.