Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 5

— Трябва да говоря с Били.

— В математическия клуб е — каза тя грабвайки сивото наметало от дрешника в коридора. Резервирали са библиотеката за партито по случай края на годината.

— Трябва да му кажа нещо — казах.

— Имаме резервация в бистрото на Франсоа. Баща ти трябваше да се отбие до офиса, така че ще ни чака там.

— При Франсоа? — Макар че консервативния Дулсвил бе малък колкото голф игрище, това бистро бе точно на другия край на града, на мили от библиотеката.

— А защо да не е в Клуба по крикет? — предложих ресторант по-близо до местоположението на Били.

— Искаш да отидеш в Клуба по крикет? — попита ме тя. — Мислех си, че не харесваш този ресторант.

— Какво има да не му харесвам. Популярен е и е забавно — убедително казах аз.

— Точно затова си мислех, че го ненавиждаш.

Прехапах черната си устна.

— Ще се звънна на баща ти от колата. Мисля, че има номера на ресторанта на бързо набиране — каза тя, грабвайки ключовете от колата и избутвайки ни през входната врата.

Глава 2. Угощение за вампири

Типичният Американски МОЛ прилича на картина, сътворена от бързото махване с четка по пейзаж, който сякаш крещи от неоригиналност и скука. И всичко това, направено от художник без вдъхновение. Молът на Дулсвил не правеше изключение, претъпкан с надценени мебели, аутлет за натруфени обувки, както и типичният магазин за женски дрехи, които преобладаваха навсякъде. Няколко верижни ресторанта бяха разпръснати по паркинга, с непоносимо дълги чакащи опашки и порции с големината на Монтана.

Клубът по Крикет, като английска кръчма на стероиди, беше обособен в приготвянето на храна и напитки отвъд океана. На тъмните, прекалено излъскани стени висяха снимки на най-добрите постижения в крикет мачовете и други спомени, поставени в рамки, които включваха автентични състезателни фланелки, схеми за отчитане на резултата и други трофеи.

Двамата с Александър влязохме в ресторанта, облечени както обикновено — или в нашия случай, необикновено — аз бях в обичайните кубинки, плисирана пола на райета, тениска на „Ужасната маймуна“. Александър пък беше в черни панталони и тениска на Mindfreak. Както обикновено, обирахме погледите на спретнатите хора около нас, сякаш бяхме отишли непоканени на коктейлно парти.

Баща ми стоеше на бара, облечен в бяла риза и панталони в цвят каки, разхлабена вратовръзка, със сода в едната си ръка. Когато ни видя, дойде при нас.

— Здравей, Александър — каза той, разтърсвайки ръката на гаджето ми, сякаш бяха футболисти, които играеха на „ези-тура“.

— Здравейте, господин Мадисън — успя да каже Александър.

— Наричай ме Пол — отвърна баща ми, потупвайки го по рамото.

— Добре… Пол — промърмори неловко приятелят ми.

— Здравей, скъпа! — прегърна ме баща ми, а после поздрави майка ми с целувка по бузата.

— Масата ви е готова, господин Мадисън — дойде една сервитьорка, на типичната колежанска възраст, държейки менюта във формата на бухалки за крикет в ръцете си.

За момент застинах. Гордеех се, че моите родители, преди хипита, а сега толкова консервативни, бяха успели да приемат с отворени обятия Александър и моите необикновени навици. Може би това означаваше, че майка ми най-сетне бе готова да ми купи черни мрежести чорапи и раздърпани потничета вместо спретнатите пуловери. А баща ми да покани Александър и мен на концерт на Nightshade вместо на тенис мач. Но те все още имаха да извървят дълъг път преди наистина да успеят да приемат цялата тази ситуация. Умирах да им споделя тайната си — че бяха на път да вечерят с вампир!