Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 69

— Тук няма много за гледане освен прах — забеляза Хенри. — А така искам да ме разведат из имението.

— Не е възможно точно сега.

Брат ми се пльосна в един стол, докато Хенри разлистваше няколко книги, които сякаш не бяха докосвани още откакто Имението бе построено.

— Защо Александър не го заведе на лекар? — попита Момчето Били.

— Трудно е за обяснение — отговорих аз.

— Двамата с Хенри сме членове на клубовете по математика, шах и астрономия. Мисля, че ако има някакъв аспект, който ти разбираш, то ние също бихме проумели, без съмнение.

Аз простенах.

— Александър може да помогне на Валънтайн много повече отколкото всякакъв обикновен доктор. Има нещо свързано с Румъния.

Джеймсън, понесъл няколко бутилки, пълни с червена течност, се забърза нагоре по стълбището.

Момчетата се спогледаха.

— И ти ли си мислиш това, което си мисля аз? — попита Момчето Били Хенри.

— Удивен съм, че не го разбрахме по-рано — отговори приятелят му — задръстеняк.

— Но ние сме гледали грешният обект — каза Момчето Били. — Сега вече всичко ми е ясно.

— Не само ще изкараме отлични оценки, — заключи Хенри. — Но можем дори да получим стипендии за някой престижен университет.

— За какво говорите вие двамата? — попитах.

— Нашият обект, за проекта — отвърна самодоволно Хенри. — Сега той лежи на горния етаж.

— Да не си полудял? — попитах го.

Двете момчета придърпаха столовете си близо до моя и се наведоха, сякаш щяха да ми поверят важна държавна тайна.

— Истината се крие в доказателствата — отчетливо каза Момчето Били. — Първо, видях един зеленоок прилеп да виси над прозореца на стаята ми. Валънтайн има зелени очи.

— Второ, — намеси се Хенри. — Валънтайн искаше моята къщичка на дървото. Онзи ден, когато се катерехме, намерихме два амулета, пълни с кръв там.

— Трето, — допълни Момчето Били. — Валънтайн е от Румъния.

— Четвърто, той живее в пещера.

— Пето, — продължи брат ми. — Той има смъртоносна алергия към чесън.

— Шесто, — добави Хенри. — Той се опита да ни придума да станем кръвни братя.

— Седмо, опита се да ме ухапе — заключи Били.

— И аз се опитах да те ухапя преди година! — възпротивих се аз.

Брат ми спря, за да набере скорост за присъдата.

— Смятаме, че Валънтайн е вампир.

— Този проект наистина ти се е набил в главата! — разсмях се аз.

— Тогава това няма да е проблем — предизвика ме брат ми, протягайки ръка към раницата на задръстения си приятел. — Хенри…

Малкият вундеркинд откопа военноморската си раница. Извади малко правоъгълно огледало.

— Когато Валънтайн слезе долу — каза Момчето Били, — тогава вече ще видим. Или по-скоро, ще наблюдаваме това, което няма да успеем да видим.

Двете момчета гордо ме загледаха, все едно бяха Шерлок Холмс.

Аз бях потресена. Били и Хенри, двамата задръстеняци, бяха на път да открият, че Валънтайн всъщност е истински вампир.

Бях прекарала последните две седмици в усилия да държа Валънтайн далеч от момчетата за да ги предпазя. Сега трябваше да държа задръстеняците далече от вампира — за негова безопасност.