Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 67

— Искаш да се срещнеш с леля му? — попитах аз. — Ето това е леля му.

Подадох му снимката от надгробната гравюра.

Момчето Били ахна, а лицето му побледня като на мъртвец.

— Но тя е…

— Знам. Предупредих те за Валънтайн. Побързай, трябва да тръгваме.

— Защо би ме излъгал? Къде е той? — каза той обезпокоено. — Не можем да го оставим сам…

— Александър ще се погрижи. Двамата с теб трябва да се омитаме оттук.

— Трябва да си взема раницата. Проектът ни е вътре…

— Забрави за…

Но преди да успея да довърша изречението си, брат ми вече бе изчезнал.

Валънтайн пристъпи откъм сенките.

Разтревожен и отслабнал, той изглеждаше по-мъртъв от всякога, сякаш бе лежал на дъното на замръзнало езеро. Устните му бяха посинели, зъбите му тракаха, но това не спря дяволското момче да се приближава все по-близо.

— Къде е Били? — попитах аз.

— По-важното — къде са брат ми и сестра ми?

— Не знам. Вече ти обясних, че се върнаха в Румъния.

— Е, не са. Нещо — или някой — ги е спрял — каза той обвинително.

— Затова ли прочете мислите на Били, Тревър, а и моите — за да разбереш къде са Джагър и Луна?

— Да, но прочетох доста повече, отколкото си бях представял.

— Какво имаш предвид?

Валънтайн се приближи още.

— Когато прочетох кръвта на Тревър, видях един заклинател, а наоколо беше пълно с Ангели на Смъртта. Едно момиче в раздърпана рокля за бала вървеше откъм олтара. Но когато тя повдигна булото си, вместо лицето на сестра ми, видях твоето.

— О, говориш за Гробищното Парти — партито на Тревър в гробищата. Не стана точно така.

— Знам, но Тревър искаше да стане точно така. Той никога не е искал сестра ми, беше му удобно с нея, защото му е напомняла за теб.

— Не ти вярвам.

— Семейството ми е посрамено още откакто Александър заряза сестра ми в Румъния. Джагър дойде тук да търси отмъщение за този страхлив вампир. После повика и сестра ми при себе си. Но никога не прати някого за мен — защото мислят, че все още съм дете.

— Това е нормално. Били също го изоставям през цялото време — опитах се да го успокоя аз.

— Но сега, когато съм тук, виждам, че ти си причината те отново да бъдат посрамени — каза Валънтайн, приближавайки се към мен. — Сега те няма да се върнат при мен и семейството ми никога повече. Нито Тревър, нито пък Александър искаха сестра ми — и двамата винаги са искали теб. И все още е така.

— Не знам за какво говориш. Защо му е на Александър да ме иска? Та той вече ме има.

— Не напълно. Забрави ли… Александър е вампир, все пак — каза Валънтайн и зъбите му проблеснаха.

Аз замълчах.

— Прочетох кръвта му. Той жадува плътта, кръвта и душата ти още откакто те е видял за пръв път.

— Не ме интересува какво казваш, ти само се опитваш да разрушиш връзката ни. Но не можеш!

— О, не мога ли? Колко дълго можете вие двамата да останете заедно, когато единият от вас жадува кръвта на другия? Колко дълго ще го измъчваш? Цяла вечност?

— Може би аз съм тази, която се измъчва. Искам да бъда в света на Александър, а той иска да ме предпази от него — главно заради такива като теб!

— Валънтайн — вече каза достатъчно! — чух познат глас.