Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 68

Обърнах се, а Александър стоеше зад мен.

Вгледах се в тъмните му очи. Дали думите на Александър за приятеля ми не бяха верни? Александър се отдръпна настрана от мен.

— Валънтайн — трябва да напуснеш тази пещера и този град — веднага! — заявих аз.

— Няма да си тръгна, докато не получа това, заради което дойдох. И след като не мога да открия своя брат, ще взема твоя.

От сенките, Момчето Били понечи да изтича към мен, с раницата, преметната през рамото му.

Валънтайн го сграбчи за тънката ръчичка и повдигна китката му към устата си.

— Какво правиш? — попита Момчето Били.

Валънтайн се усмихна зловещо и зъбите му проблеснаха.

— Не! — изпищях аз.

Той отвори широко уста и се наведе към ръката на брат ми.

Тогава насочих фенерчето към лицето му. Зелените му очи станаха кристално бели, а после и кървавочервени.

Валънтайн нададе пронизителен писък и пусна брат ми. Закри лицето си с ръце и се оттегли обратно в сенките.

Глава 17. Проектът „Вампир“

Валънтайн лежеше в пещерата, по-изтощен от всякога, устните му бяха посинели, а кожата му — по-бледа от тази на мъртвец.

— Валънтайн не мърда — казах аз. — Мисля, че…

Александър взе в ръцете си безжизнения вампир. Момчето Били видимо беше ужасено. Аз стиснах треперещата му ръка и го поведох обратно през пещерата.

Когато стигнахме изхода, Били се качи на колелото си, докато Александър и аз слагахме Валънтайн в колата.

Когато приятелят ми положи изнемощелият вампир на задната седалка, той се опита да отвори очи.

— Опитах се — прошепна Валънтайн на Александър. — Но не можах да го направя.

— Опитай се да пестиш дъха си — предупреди го Александър.

Валънтайн сграбчи за китката приятеля ми.

— Когато прекарах нощта в Били и прочетох кръвта му, за да потърся семейството ми, намерих някого другиго вместо тях. Били спеше кротко и сънуваше семейството си: майка си, баща си, Рейвън. Не можех да ги отнема от него. Джагър и Луна бяха прави да ме изключат. Явно все пак не съм като тях.

Александър уви едно топло одеяло около момчето, а аз приседнах до него, докато той лежеше, а дишането му бе учестено.

Момчето Били разглоби предното колело на велосипеда си и Александър му помогна да го качи в багажника. Седнах до брат си на широката предна седалка на мерцедеса.

— Взех ти това. — Момчето Били ми подаде парче скала, във формата на малък прилеп. — Помислих си, че ще го намериш за готино.

Смъртен или вампир, Валънтайн и Момчето Били бяха досущ като всички останали момчета на тяхната възраст — отчаяно борейки се да бъдат видени от своите по-големи братя или сестри като нещо повече от просто дете.

Когато пристигнахме обратно в Бенсън Хил, Хенри ни чакаше на неравните стълби пред Имението.

Сякаш повикан, Джеймсън отвори голямата тежка врата на сградата. Александър пренесе Валънтайн през голямото стълбище, докато аз и двамата задръстеняци го последвахме във фоайето.

— Уау! Това място е огромно! — възкликна Хенри.

— И плашещо. Сигурно има дузини призраци тук вътре — добави брат ми.

Джеймсън ни упъти към всекидневната, да изчакаме там, а той имаше работа в кухнята.

Гостната бе както винаги — едно обикновено бюро, лавица прашасали книги и няколко старинни викториански стола.