Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 58

Очите на Александър се изпълниха с печал. Разбирах как се чувства, задето ме лишава от спомени, които трябваше да пазя цял живот.

Той грабна ръката ми.

— Госпожо Мадисън, никога няма да мога да забравя колко красива е Рейвън днес. Една снимка не би могла да запечата истинската й красота нито да улови сърцето и душата й.

Майка ми беше поразена, постави ръка на устните си сякаш гледаше филм, разиграващ в собствената й дневна.

— Накара ме да се просълзя.

— Трябва да тръгваме — казах най-накрая аз.

— Имаме резервация за вечеря — гордо обяви Александър.

— Наистина ли? — отбеляза майка ми. — Къде?

— Изненада е — отговори й Александър мило. Момчето Били най-спокойно се спусна по стълбите и измери с поглед викторианските ми одежди.

— За вампир изглеждаш забележително добре — отбеляза той.

— Ти ми правиш най-хубавите комплименти! — прегърнах озадачения ми брат и сияещите ми родители. След това с Александър излетяхме през вратата.

— В „При Хасти“ ли отиваме? — попитах го, докато караше към града.

Той обаче продължи да кара мълчаливо, а аз се опитвах да отгатна на къде ме водеше, докато той най-накрая не паркира пред дулсвилското гробище.

— Старият Джим, гробаря, ще бъде тази вечер в таверна „Лефти“ — осведомено започна той. — Никой няма да ни притеснява, освен случайни пакостливи призраци.

Александър ме поведе за ръка между надгробните плочи към отсрещната страна на гробището. Една плачеща върба бе свела клони над правоъгълна дървена маса покрита с черна дантелена покривка с поставени отгоре истински сребърни прибори и чинии от фин китайски порцелан за двама.

Александър запали античния свещник и кавалерски ми задържа стола, докато се настаня.

До всяка чиния имаше покрито ястие. Обстановката бе в магнетично мрачна. Зачудих се какво ли щеше да бъде основното ястие. Бях гледала твърде много филми на ужасите и си представях, че при отварянето на алуминиевите похлупаци ще видя отрязани глави. Когато обаче Александър ги вдигна апетитна гледка се разкри пред нас вечеря от пиле с лимон, зелен фасул в масло и пилаф.

Александър наля пенливо черешово вино в калаени бокали.

— Тук е по-изискано даже от Клуба по крикет — казах аз.

— За нас — каза той, докато повдигахме за наздравица бокалите си.

Пенливото вино погъделичка небцето ми, а после двамата с Александър започнахме да вечеряме.

— Точно когато си мислех, че си надминал себе си в пещерата и ти ме изненадваш с пет звездна вечеря на гробището.

Погледнах през масата — светлината от свещите се отразяваше в бледата кожа на Александър, осветяваше тъмните му, загадъчни очи и красива усмивка.

Трябваше да се ощипя по ръката, за да се уверя, че тази удивителна и необикновена, романтична вечеря с вампир бе самата истина.

Докато Александър караше през паркинга на гимназията не можех да повярвам на разкрилата се пред очите ми гледка. Половин дузина бели лимузини се бяха наредили на опашка покрай главния вход на училището, оставяйки групички от дулсвилски тийнейджъри сякаш са филмови звезди. До луксозните бели лимузини черният Мерцедес на Джеймсън приличаше по-скоро на катафалка.