Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 56

— Какво ще кажеш за това?

— Предпочитам нещо по-тъмно.

Тя сложи прътите ми в купичката, пълна с топла и пенеста вода.

— Този цвят е много модерен — извади друго шишенце с металическо розово.

— Мислех си за черно.

— Какво ще кажеш за нещо по-женствено? — каза, игнорирайки искането ми.

Можех да усетя как Беки потъва в стола до мен. Двете с Ками продължиха разговора си, но в същото време не спираха да ни хвърлят погледи.

Джийн стана и отиде до предното бюро. След малко се върна с няколко шишенца в червено и розово.

— Мислех си, че искаш да приличаш на Пепеляшка, не на Франкенщайн — саркастично отбеляза тя, поставяйки цветовете на масата и сядайки.

— Наистина бих желала да е черно.

— Но ние не разполагаме с черно — настоя тя.

— Няма проблеми. Нося си шишенце с мен — пресегнах се за чантата си, като без да искам разлях малко вода на масата, когато вадех ръката си от купата.

Джени и Хедър се изкикотиха.

— Почакай! — промърмори Джийн. — Позволи на мен.

Тя избърса капките вода, които бях разляла с хавлиена кърпа и я хвърли в малък кош под бюрото си. Взе чантата ми на „Булката Труп“, огледа я, сякаш щеше да я ухапе, после издърпа едно полу-пълно шише от Morbid Mayhem²².

Сложи лака на масата сякаш държеше шишенце с отрова. После изстиска малко лосион с аромат на евкалипт на ръката ми и го разтри в кожата ми. Избута и почисти кожичките на ноктите ми и неохотно започна да ги лакира в „ужасяващото“ черно.

— Е, с кого ще ходиш на бала? — попита тя.

— С приятеля ми.

— Дали го познавам — него или семейството му?

— Той не е нашето училище.

— Да не би да е от друг град?

— Не, частен ученик е.

— Интересно… Как се казва?

Това заприличваше повече на разпит, отколкото на процедура за маникюр.

— Александър Стърлинг.

— Имаш предвид Стърлинг от Хълма Бенсън? — учудено запита тя.

— Да.

— Чувала съм за тях. Преместили са се в Имението преди известно време.

— Точно така.

— Родителите му никога не са наоколо. Надявах се, че майка му може да посети салона.

— Пътуват често.

— Разбирам. И какво представлява приятеля ти?

— Доста прилича на мен.

— Носи черен лак за нокти? — заяде се.

— Понякога — отвърнах с усмивка.

Започвах да харесвам възрастната Джийн, а и тя се нагаждаше към мен. Не само че беше устата и саркастична досущ като мен, но аз имах нещо, което тя желаеше — клюки за новостите в града, идващи от първа ръка. Бях сигурна, че е клюкарствала за тях още в деня, когато чудовищното семейство се бе нанесло в Имението.

Беки се изправи и застана с протегнати ръце към сешоарите, оставяйки ме сама в ъгъла с Джийн, докато тя ми нанасяше финален прозрачен слой лак.

— Вчера имах една клиентка, която дойде за френски маникюр — прошепна ми тя. — Каза, че е видяла приятелят ти в един ресторант. Доста клюки разпространяваше.

— Имаш предвид госпожа Мичъл?

— Не обичам да говоря зад гърба на хората — отвърна сериозна.

Прехапах начернената си устна, за да не се разсмея.

— След като те срещнах — продължи тя. — Не мога да повярвам какви неща се говорят из града. Ти си толкова сладка, а предполагам, че и гаджето ти ще е същински джентълмен.