Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 60

Прегърнах Александър и нежно го целунах.

— Не искам нормално гадже.

Той отметна косата от рамото ми.

— Не искам да ги оставям — казах аз за снимките ми — трофеи. — Искам да ги гледам вечно.

— Е, ще трябва да се задоволиш с оригинала тази вечер — каза ми той като взе от ръката ми снимката, на която бяхме на голф игрището и я закачи на обратно на вратата на шкафчето ми. — Чувам, че музиката вече започна.

Затворих вратата на моят олтар със снимки и с Александър нетърпеливо се отправихме към гимнастическия салон.

Надпис, на който с кърваво червени букви пишеше VIVA LAS VALENTINES²⁴ бе закачен над вратата на салона. Червени и бели балони цветове и ленти със светли бонбонести висяха над входа като завеси. Подредени в колона дузини от издокарани гимназисти си говореха, докато се регистрираха, за да влязат. Отворих сребристата си мрежеста чантичка и подадох билетите ни на привидно бдителен човек от персонала. Вдигнах поглед, за да го видя. Бе учителят ми от залата за учене — господин Фъргюсън.

— Виждам, че най-накрая се върна — каза сурово и нямаше предвид завръщането ми в залата за учене.

— На чешмите имаше опашка.

Господин Фъргюсън изучи Александър с поглед докато бързо преминахме покрай него, за да отидем във физкултурния салон, който сега превърнат в бална зала.

Макар че Снежния Бал бе елегантен със зимната си тематика, сега Комитета по Декориране за Бала бяха надминали себе си. Гигантски приличащи на бонбонки Necco²⁵ хартиени сърца висяха от покривните греди като захаросани снежинки. Фрази като „Бъди моя, Истинска любов“, „Хайде да се целунем“, „Бъди добра“, „Сладки приказки“ и „Любов Моя“ — оцветени в бебешко синьо, розовото на Барби, слънчогледово жълто, снежнобяло, лавандулово лилаво и зелено като за русалка се рееха над нас, толкова близко, че ако протегнехме ръце щяхме да и хванем. Белите стени на салона, обикновено облепени с плакати на училището, сега бяха заменени с триметрови изрязани фигурки на Купидон и розови сърца. Твърдият баскетболен под сега беше покрит с конфети с формата на сърца в червено и бяло. В един ъгъл беше се разположил фотограф, готов да снима пременените в рокли и костюми ученици. За фон имаше голямо червено сърце с бяла дантела като гигантска валентинка.

Бандата Маскираните Защитници²⁶, четирима мъже на около тридесет с модерни черни смокинги, крилца на Купидон и бели тенис обувки, забиваха върху специално пригодена сцена под единия баскетболен кош.

Учениците на Дулсвил се бяха преобразили от мажоретки и спортисти в принцове и принцеси. Момичетата блестяха във вечерните си рокли — една дъга от розово, синьо, червено и оранжево, придобита от магазина на Джак, се бе изсипала на баскетболното игрище сякаш са от Холивудска премиера.

Забелязах как едно дребно кестеняво момиче във възхитителна синя рокля от винил държи ръката на елегантния си кавалер.

— Беки! — извиках аз и изтичах до нея.

— Рейвън! Возих се в лимузина.

— Знам. Видях те като излизаше. Изглеждаш като филмова звезда!

— Ти си най-красивата тук! — върна ми комплимента тя.