Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 52

Усещах че тази напрежението в цялата тази ситуация ще се обтегне, преди дори да е започнала да се подобрява.

Били се бе захванал с уроците си, което означаваше, че поне следващата седмица щеше да е в безопасност, без Валентин.

И все пак, на следващия ден сякаш жива се сварявах в клас. Валентин бе преследвал нещо повече от мислите на брат ми в басейна на центъра за развлечения. Валентин се изправи лице в лице с Александър, не само за да покаже, че съм неподходяща за вампирското си гадже, но и за да се опита да разчете душата му. С всеки залез Валентин ставаше все по-конфликтен, сякаш бе гризли търсещо храна в задния двор на нечие семейство.

Не можех да избия от главата си образа на ръката на Валентин върху врата на гаджето ми. Чудех се за какво ли мисли Александър. Представяше ли си как къса с мен, сега когато знаеше, че съм страхливка? Чудех се дали е съжалил за решението си да не бъде с Луна.

Вместо да копнея за идването на залеза, сега се страхувах от него. Не бях сигурна дали някога отново щях да бъда в състояние да се изправя лице в лице вампирската си сродна душа.

На обяд, отново отчаяно исках да кажа всичко на Беки.

— Защо си толкова мрачна? — попита тя. — Балът е само след няколко дни.

Исках да й кажа за притесненията си. Да й обясня как Александър е оставил Луна на сватбената им церемония, защото не е искал да я отведе в Подземния свят при положение, че не я обича. Да й разкрия истината за Джагър, който бе проследил Александър до Америка да търси отмъщение, за това как ме срещна в Хипстървил и ме проследи до Дулсвил. За това как с Александър бяхме изправени срещу Джагър и по-малкият брат на Луна, Валентин, който търсеше отмъщение в полза на клана на Максуел. И как през цялото това време аз се боря със жизненоважното решение: дали някой ден да се сблъскам отблизо със смъртта — безсмъртието — като се свържа с вампирската си половинка за вечността.

Умирах да кажа на най-добрата ми приятелка колко й лесно, защото се среща със смъртен. Решенията й в края на деня се изчерпваха до това каква музика да си свали и кое телевизионно шоу да гледа.

— Ако ти кажа нещо — започнах. — И те накарам да обещаеш да не казваш на никого дори на семейството си и Мат, ще го направиш ли?

Вместо Беки енергично да кимне с глава, тя захапа лакирания си в червено нокът и се замисли. И мислеше. И мислеше.

— Това не е тест с избираем отговор. Просто е или „да“, или „не“! — казах и рязко.

— Е, малко по-сложно е.

— Кое му е сложното? Или можеш да пазиш тайна, или не можеш.

— Просто не съм сигурна.

— Аз съм най-добрата ти приятелка. Трябва да пазиш тайни, когато те помоля.

— Знам… права си, но…

— Казвала съм ти хиляди неща, и преди това никога не е било проблем.

— Това беше преди — призна тя.

— Преди кое?

— Преди Мат да влезе в живота ми. Не мисля, че е здравословно да имам тайни от него.

— Тези тайни нямат нищо общо с него.

— Ами ако се изпусна?

— Не можеш да се изпуснеш. Това е най-тайната от всички тайни. Не си ли поне любопитна?