Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 50

Притичах до плиткия край и надникнах в източения, с напукана морско синя боя, басейн.

При дълбокия край Хенри, момчето Били и Валентин седяха в кръг с лице един към друг, до тях стоеше един запален свещник, който хвърляше сянка по лицата им.

Момчетата дори не забелязаха, че аз и Александър стояхме само на няколко метра от мястото, където преди се беше намирал трамплина за скачане във водата. Сякаш в транс приятелчетата-идиотчета не откъсваха погледи от Валентин.

Точно тогава забелязах, че всяко от момчетата беше уболо пръста си с карфица, а бутилка алкохол беше сложена на ръба на басейна.

— Наистина не мисля, че трябва да правим това — каза нервно брат ми.

— Стига де, всичко ще е наред — убеждаваше ги Валентин.

— Били има право — добави Хенри.

— Хубаво тогава — каза Валентин. — Но си помислете все пак. Никой от вас няма братя, а моят ме изостави. По този начин ще станем братя — кръвни братя.

Момчето Били и Хенри се спогледаха. Изглеждаха като хипнотизирани от идеята.

— Кръвни братя — отвърна Били.

— Сега — каза Хенри.

— И завинаги — добави момчето Били.

— За вечността.

— Само през трупа ми! — спуснах се по разклатената сребриста стълба на басейна и скочих на синия циментов под.

Александър също слезе, но от ръба на басейна.

Докато тичах към тях, можех да видя невинните окървавени пръсти на смъртните на сантиметри от докосването на вампирския пръст. Не знаех какъв ефект щеше да има такова действие, но предположих, че нямаше да е добър. Скочих между тях.

— Не! — крещеше Валентин. — Не!

Валентин улови непреклонния поглед на Александър, побягна по наклонения под на басейна към по-плитката част, но Александър го улови за ръкава на ризата и го спря.

— Какво става тук? — попита момчето Били сякаш излизаше от хипноза.

— Какво правите тук? — зачуди се и Хенри.

— Аз трябва да ви питам същото! — изкрещях им с глас, който ми напомняше за майка ми. — И двамата отивайте да си измиете ръцете — наредих им. — Гледайте да ги измиете и с алкохол.

Валентин дишаше тежко.

— Бях толкова близо — каза и отметна белия бретон от свирепите си зелени очи.

— Какво се опитваш да причиниш на брат ми? — заспорих аз. — Какво имаш предвид с това, че Джагър те е изоставил?

Валентин сви юмруци.

— Къде са Джагър и Луна? — настоя той.

— В Румъния — казах му аз.

— Грешиш — отвърна той.

— Какво искаш да кажеш? — попитах объркано аз.

— Те се върнаха. И знам, че ти имаш нещо общо с това — каза директно на мен.

— Рейвън няма нищо общо — защити ме Александър. — Каквато и злоба да таи семейството ти, тя е само към мен.

— Знаеш ли кого защитаваш? — запита го Валентин. — Аз узнах още от момента, в който я докоснах в пещерата — Рейвън не е готова да се откаже от смъртния си живот заради теб.

Александър се обърна към мен. Замечтаните му шоколадови очи станаха тъжни и самотни.

— Никога не съм го казвала — заспорих аз.

— Но си го мислиш — каза Валентин с лукава усмивка.

Знаех, че пронизващите реплики на Валентин се забиваха като кол в сърцето на гаджето ми. Александър отстъпи от мен сякаш искаше момент на пълно уединение.