Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 54

— Щеше ли?

— Не ми ли вярваш?

— Не вярвам на себе си. Допуснах те в света си прекалено бързо.

— Моля те, не го казвай.

— Никога не съм искал да те плаша.

— Аз, уплашена?

— Не искам да станеш като мен. Никога не съм те карал да се присъединяваш към моя свят. Не искам да се страхуваш, че ще го направя.

Придърпах го към себе си.

— Моля те, не говори такива неща. Ако имаше повече хора като теб, света щеше да бъде много по-добро място.

— Може би и двамата се самозаблуждаваме — ти мислиш, че можеш да станеш вампир, а аз си мисля, че мога да се срещам със смъртна.

— Моля те, Валентин иска точно това. Той иска да ни отмъсти като разруши връзката ни. Бяхме си добре преди да се появи той.

Мрачните очи на Александър започнаха да блестят.

— Права си. Правя точно това, което кръвния четец иска. — Александър взе ръката ми в своята. — Щях да бъда нищо, в твоят свят или моя, без теб.

Александър ме целуна, а Джеймсън пусна фаровете на колата.

Глава 14. Ужасяващ маникюр

— Имам изненада за вас, момичета — каза мама, докато с Беки се качихме в SUV-а й следобеда преди бала. — Запазила съм ви час за маникюристка, за да сте напълно готови за голямата нощ днес.

— Йей! — и двете извикахме в един глас.

— Благодаря ви много, госпожо Мадисън — каза искрено Беки.

„При Минди“ е супер натруфен и консервативен салон, с ярък надпис и навес на бели и черни райета, намиращ на площада на Дулсвил, между „Луксозни подаръци¹⁸“ и „Бельото на Линда“.

— Може би и ние можем да отидем там — прошепнах на изчервяващата се Беки, на излизане от SUV-a, имайки предвид магазина за секси бельо.

С Беки последвахме майка ми в шикозния салон „При Минди“. Стилистите бяха облечени в изчистени бели потничета и черни панталони от изкуствена коприна.

Столовете бяха запълнени с ученици от дулсвилската гимназия, които се готвеха за бала като си правеха грим, педикюр и прически. Всички глави — било то подстригани, изсушени или боядисани — се извърнаха към мен сякаш бях (облечена в къси черни прилепнали спортни панталонки с ципове, черен чорапогащник, ботуши „Франкенщайн¹⁹“ и готическа тениска) недостойна дори да вляза в салона.

— Избери си лак — нареди ми мама като ми посочи един пластмасов рафт до секцията за фризури. Тонове продукти бяха наредени на бели дървени полици — шикозни аксесоари в цветовете на дъгата, гребени (с едри или дребни зъбци) и четки за коса (кръгли, плоски и такива от агнешка козина. Бяха изложени и дузини от шампоани и балсами за всякакъв тип коса — топирана, къдрава, права, суха, мазна, гъста и тънка. Удивих се колко много неща се водеше, че може да направи една обикновена бутилка пълна със сапун и няколко витамина и минерала. А цените, които „При Минди“ искаше, ми се сториха доста нереални.

С Беки разгледахме секцията с лакове за нокти, докато мама съобщаваше часовете ни на рецепцията. Рафтовете бяха пълни с широк спектър от цветове — от розово до лилаво, от червено до прозрачно. Беки бързо си избра шишенцето с „Розова убедителност“.

Аз продължих да ги разглеждам. Нищо не наподобяваше черно, между тях нямаше нито тъмно лилаво, нито кафяво.