Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 51

Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи.

— Александър…

Когато Александър ме погледна, Валентин, който стоеше при по-плиткия край се протегна към шията на Александър. Видях как бледите му пръсти плътно се обвиват около гърлото на гаджето ми.

— Александър! — изпищях аз и се втурнах към него.

Валентин затвори очите си сякаш настройваше бледата си длан към душата на Александър.

Черните очи на Александър почервеняха. Той се извъртя и отблъсна ръката на Валентин. Силата на удара запрати Валентин на дъното на басейна.

— Какво му правите на Валентин? — попита момчето Били зад мен, а гласът му звучеше отчаяно.

Александър и аз се обърнахме и видяхме момчето Били и Хенри да стоят шокирани на няколко крачки над нас до ръба на басейна.

— Валентин се опита да ни нарани — казах им аз.

Обърнахме се към Валентин, който се изкачи по стълбичката на басейна, скочи на оформения като ковчег скейтборд и изчезна в мрака.

Глава 13. Мъчно училище

С Александър нямахме време дори да обсъдим случката в басейна. Незабавно натикахме идиотите в колата и ги ескортирахме към безопасността вкъщи. Валентин отново беше застрашил безопасността на брат ми и бе побягнал към нощта. Не бях сигурна кога щеше да се появи с нов план за отмъщение.

Когато с Били се върнахме вкъщи, бях принудена да изпортя брат ми на родителите ми за вредните му деяния. Валентин, като по-големият си брат, Джагър, имаше чар, който ако не хипнотичен, бе поне магнетичен. Двамата приятели-идиоти, бяха попаднали под омайната магия на братята. Единствения начин, по който можех да попреча на преклонението им, бе като намеся Сара и Пол Мадисън.

— Ти си направил какво? — крещеше мама на Били, когато и казах за церемонията за кръвни братя. — Знаеш ли колко е опасно да бодеш пръста си с игла?

— Използвахме алкохол — опита се да протестира Били.

— Но без да се замисляш си се опитал да смесиш кръвта си с кръвта на приятелите си — майка ми го оспори. — Мислех те за по-умен.

— Спомням си и в миналото, беше модерно момчетата да стават кръвни братя — призна баща ми. — Беше церемония по посвещаването. Но все пак, времената се менят, Били. Сега, макар този ритуал да ти изглежда безобиден, той може да бъде много опасен за здравето и дори фатален.

— Дори не се докоснахме — изхленчи Били. — Рейвън скочи между нас.

Майка ми ме изгледа изненадано, след което се успокои.

— Рейвън е надупчила всеки инч от ушите си и никога не се е забърквала в неприятности — брат ми продължаваше да спори.

— Ще се наложи да възразя за това. Защото аз съм постоянно забъркана в неприятности — защитих се почти с гордост.

— Не разбирам защо поемам целия удар — каза Били — Александър блъсна Валентин.

— Той е направил какво? — попита баща ми.

— Валентин се опита да удуши Александър — обясних. — Александър се освободи от ръцете му, това е всичко.

— Може би ще е най-добре, ако ти и Валентин не се виждате няколко дни — каза тате с предупредителен тон.

— Не можете да го направите! Той е най-добрият ми приятел! — разгневи се Били, после измрънка нещо неразбираемо и се завлачи нагоре по стълбите като буреносен облак.