Читать «Братството на талисмана» онлайн - страница 8

— Сложете седлото на Даниел и натоварете Красавицата. Аз ще се справя с този.

Мостът беше започнал да се спуска. В момента, в който далечният му край допря другия бряг на рова, те бяха готови да потеглят.

— Ще задържа Разбойникът — каза Конрад, — докато прекосим моста.

Той дръпна със себе си Разбойника. Мъжете в двора стояха достатъчно назад. Дребосъкът зае стойка.

Веднъж стъпил върху моста, Дънкан видя, че облачното небе се е прояснило. Почти пълната луна светеше на небосклона, а звездите блестяха. Все още имаше няколко леки облака, които се движеха бързо.

На другия бряг на моста се спря. Конрад отпусна хватката си.

Дънкан каза на бившия си домакин:

— Щом се върнете, вдигнете моста! През ум да не ви е минало да изпратите вашите хора след нас. Ако го направите, ще пуснем конят и кучето срещу тях. Те са бойни животни и са тренирани за борба, както видяхте. Ще направят хората ти на парчета.

Разбойникът не каза нищо. Той прекоси моста с тежка стъпка и щом се върна в двора викна на хората си. Колелата изскърцаха, веригите издрънчаха, дървото изстена. Мостът започна бавно да се вдига.

— Да тръгваме! — каза Дънкан, след като вдигането достигна до средата си.

С Дребосъка начело, те се отправиха надолу по хълма, следвайки тесния път.

— Накъде отиваме? — попита Конрад.

— Не знам — отговори Дънкан. — Просто надалече от това място.

Пред тях Дребосъкът изръмжа предупредително. На пътеката стоеше човек.

Дънкан отиде до мястото, където стоеше Дребосъка. Двамата заедно се приближиха към непознатия. Мъжът се обади с разтреперан глас:

— Няма нужда да се страхувате, сър. Аз съм само Старият Седрик, пчеларят.

— Какво правиш тук? — попита Дънкан.

— Дойдох, за да ви покажа пътя, сър. Донесох ви храна.

Той се наведе и вдигна една торба, която бе останала незабелязана в краката му.

— Пушен бут, шунка, сирене, самун хляб и малко мед. Освен това мога да ви покажа и най-краткия път. Живял съм тук през целия си живот. Познавам местността.

— Защо ще искаш да ни помагаш? Ти си човек на Разбойника. Той спомена за тебе. Каза, че си спасил кошерите, когато дошли Опустошителите.

— Не съм човек на Разбойника — възрази пчеларят. — Аз бях тук много преди той да дойде. Животът беше добър — добър за всички ни — господарят и неговите хора. Ние бяхме мирен народ. Когато Разбойникът дойде ние нямахме никакъв шанс. Не знаехме как да се бием. Той и другарите му дойдоха преди две години по Архангелов ден, и …

— Но ти си останал с Разбойника.

— Не останах. Бях пощаден. Той ме пощади понеже аз бях единственият, познаващ пчелите. Малко хора познават пчелите, а Разбойникът обича хубавия мед.

— Излиза, че съм бил прав в мислите си — каза Дънкан. — Той и хората му са завзели имението и са избили обитателите му.

— Да — рече Седрик. — Тежки времена се стовариха върху тази бедна страна. Първо Разбойникът и подобните нему, а след това Опустошителите.

— И ти ще ни покажеш най-бързия път за да се измъкнем извън досега на Разбойника?

— Точно това ще направя. Познавам всички преки пътеки. Дори и на тъмно. Когато видях какво се случи, събрах провизии от кухнята, излязох извън укрепленията и легнах край пътя за да ви чакам.