Читать «Братството на талисмана» онлайн - страница 7

Пред него Конрад напъна вратата, отвори я със сила и двамата изскочиха на двора. Гореше голям огън и на неговата светлина видяха група мъже, струпани около навеса, под който бяха подслонени животните.

Изправен на задните крака, цвилейки от гняв, Даниел риташе напосоки с предните си крака към хората пред него. Един човек лежеше неподвижно на земята, а друг се влачеше настрани. Докато Дънкан и Конрад пресичаха двора, конят удари друг човек в лицето с подкованото си копито и го прекатури. На няколко стъпки от Даниел, яростният Дребосък беше захапал друг човек за гърлото и го разтърсваше диво. Малкото магаре представляваше вихрушка от вършеещи копита.

Малцината останали от групата в навеса се разбягаха щом зърнаха двамата мъже, тичащи през двора.

Дънкан застана до коня.

— Всичко е наред — успокои го той. — Ние сме тук.

Даниел изпръхтя към него.

— Пусни го! — каза Конрад на Дребосъка. — Той е мъртъв.

Кучето презрително отстъпи и заоблизва кървавата си муцуна. Човекът, когото беше пуснало, нямаше гърло. Двамата мъже, проснати пред Даниел не помръдваха. И двамата изглеждаха мъртви. Друг се влачеше през двора с пречупен гръбнак. Други, превити на две, все още бягаха куцайки.

От вратата на голямата зала наизскачаха хора. Веднъж излезли, те се скупчваха, стояха и зяпаха. Разбойникът се приближи, като си пробиваше път между тях.

— Какво е това? — развика се той гневно. — Аз ви дадох гостоприемството си, а тук мои хора лежат мъртви!

— Опитаха се да ни окрадат — каза Дънкан. — Може би са искали да откраднат и животните ни. Както виждате, нашите животни не са се отнесли добре към тях.

Разбойникът се престори на ужасен.

— Не мога да повярвам. Моите хора не биха достигнали дотам да използват такъв подъл номер.

— Твоите хора — каза Дънкан, — са една подла шайка.

— Поставен съм в затруднено положение — изръмжа Разбойникът. — Не искам да се карам с моите гости.

— Няма нужда да се караме — остро каза Дънкан. — Свалете моста и ние ще си тръгнем. Аз настоявам за това.

Вдигайки тоягата си, Конрад пристъпи към Разбойника.

— Нали разбираш. Милорд настоява за това.

Разбойника се опита да си тръгне, но Конрад го хвана за ръката и го завъртя към себе си.

— Тоягата е гладна — рече той. — От месеци не е чупила черепи.

— Подвижния мост! — каза Дънкан, прекалено вежливо.

— Добре, добре! — съгласи се Разбойникът и подвикна на хората си — Спуснете подвижния мост за да могат нашите гости да си тръгнат.

— Останалите да стоят назад — изръмжа Конрад. — Да ни направят място. Иначе черепът ти е счупен.

— Стойте назад! — викна Разбойникът. — Не се намесвайте! Дайте им път! Ние не искаме неприятности.

— Ако се стигне до някакви неприятности — предупреди го Конрад — ти ще си първия, който ще си ги има.

След това се обърна към Дънкан и каза: