Читать «Братството на талисмана» онлайн - страница 25

— Това бренди е слабото ви място, милорд — каза Дънкан.

Баща му засука мустаците си.

— От векове тази къща произвежда добро бренди. Това е причина за известна гордост, тъй като това не е страна на гроздето. Обаче през годините ние сме подрязвали и присаждали, докато сме получили вино, което би могло да бъде гордост за Галия. И ще ти кажа, сине, че едно буре с бренди не се прави лесно. Най-добре ще бъде Негова светлост да го използва пестеливо, защото скоро няма да получи друго.

Поседяха известно време без да говорят, а огънят пукаше в камината.

Най-накрая бащата на Дънкан се размърда в креслото си.

— Както сме постъпили с гроздето — заговори той — така сме направили и с много други неща. Тук имаме говеда, които стават с няколко центнера по-тежки, отколкото говедата в другите части на Британия. Отглеждаме добри коне. Нашата вълна е сред най-добрите. Житото, което отглеждаме е издръжливо за този климат — жито, докато мнозина от нашите съседи трябва да се задоволят с овес. И както е с посевите и добитъка, така е и с хората. По-голямата част от селяните и крепостните, които обработват нашите акри и живеят щастливо на тях, са били тук почти толкова, колкото и семейството. Стендиш Хауз, въпреки че не винаги е бил известен под това име, води началото си от времена на борби и несигурност, когато нито един човек не е бил в безопасност. Започнат е като дървено укрепление, построено върху могила, защитено с ограда и ров, както много господарски къщи са защитени дори до днес. Ние все още имаме нашия ров, разбира се, но сега той е станал приятно място, с водни лилии и други декоративни растения в него, със стени добре оформени с храсти и склонове, покрити с цветя. Освен това е и зарибен, което може да служи като спорт или храна на всеки, който би спуснал кукичка с примамка във водите му. Подвижният мост стои спуснат, като служи за мост над рова. Като ритуал, ние го вдигаме и спускаме поне веднъж годишно, за да бъдем сигурни, че все още работи. Разбира се, с годините страната е станала малко по-сигурна, но не всеки би забелязал това. Все още има скитащи глутници от човешки хищници, които се появяват от време на време. Но с годините, нашият дом стана по-силен и вестите за тази сила се разпространяват. За последните триста години или повече нито един бандит или разбойник, или както и да се нарича, не е посмял да се хвърли срещу стените ни. Малкото единични нападения за да грабнат една-две крави или овце са всичко, което се случва сега. Въпреки това, не мисля, че само силата на нашите стени осигурява тази сигурност, на която се радваме. Дължи се на знанието, че хората ни са воини, дори и да не са нещо повече от селяни или крепостни. Ние не поддържаме армия от безполезни и надменни въоръжени мъже. Няма нужда повече да правим това. Ако се появи опасност, всеки човек от това имение ще грабне оръжие, тъй като всеки счита тази земя за своя толкова, колкото и ние. Така във все още размирното общество сме успели да си създадем кътче на мир и сигурност.