Читать «Братството на талисмана» онлайн - страница 18

— Говорил ли сте с други за вашето мнение? — попита бащата на Дънкан.

— С малцина — каза архиепископът. — Дават си вид, че не се интересуват от него. Те омаловажават това, което казвам.

От вратата се чу дискретно почукване.

— Да — рече бащата на Дънкан. — Кой е?

— Аз съм — обади се гласът на Уелз. — Мислех, че ще желаете малко бренди.

— Да, разбира се — възкликна архиепископът, връщайки се към живот. — Малко бренди би ми дошло добре. Вие правите такова добро бренди. Много по-добро от това в абатството.

— Утре сутринта — процеди бащата на Дънкан през зъби — ще ви изпратя едно буре.

— Това ще бъде много любезно от ваша страна.

— Влизай — подвикна на Уелз бащата на Дънкан.

Старецът внесе поднос с наредени върху него чаши и бутилка бренди. Като се движеше тихо с меките си чехли, той наля бренди и раздаде чашите.

След като си беше отишъл архиепископът се отпусна в креслото си като държеше чашата срещу светлината на огъня и гледаше косо през нея.

— Изящно! — заяви той. — Такъв хубав цвят.

— Колко голяма група имате предвид? — попита бащата на Дънкан.

— Имате предвид групата, която ще тръгне?

— Точно това обсъждаме.

— Това ще бъде приключение — каза архиепископът — в най-добрите традиции на вашия дом и семейство.

— Традицията — отвърна остро бащата на Дънкан — няма нищо общо с това.

След това се обърна към сина си и рече:

— Мислех си за дузина мъже или приблизително толкова.

— Твърде много са — възрази Дънкан.

— Може би. Колко ще предложиш?

— Двама. Аз и Конрад.

Архиепископът подскочи в креслото си.

— Двама ли? Кой пък може да е този Конрад?

— Конрад е работник в обора. Занимава се със свинете.

Архиепископът изпелтечи:

— Нищо не разбирам.

— Конрад и синът ми са добри приятели от деца. Когато Дънкан отива на лов или за риба взема Конрад със себе си.

— Той познава горите — каза Дънкан. — Прекарал е в тях целия си живот. Когато се случи да се зададат тежки времена, понеже задълженията му не са изнурителни, той поема към горите.

— Струва ми се, че бягството в горите не е голяма квалификация.

— Но ще ни бъде от полза — рече Дънкан. — Ние ще пътуваме през пустиня.

— Този Конрад — каза бащата на Дънкан — е як мъж, висок около седем фута и почти двеста и осемдесет фунта мускули. Бърз е като котка. Полуживотно. Храни сляпа вярност към Дънкан и е готов да умре за него, сигурен съм. Той носи кривак, голям дъбов кривак.

— Кривак ли! — изпъшка архиепископът.

— Той е сръчен с него — каза Дънкан. — Дори поставен срещу дузина, въоръжени с мечове, мъже, бих заложил на него и на кривака му.

— Не е лош избор — рече бащата на Дънкан. — Двамата ще се движат тихо и бързо. Биха се защитили, ако възникне нужда.

— Даниел и Дребосъкът ще дойдат с нас — обяви Дънкан.

Бащата на Дънкан видя повдигнатите вежди на архиепископа.

— Даниел е боен кон — обясни той, — трениран за битки. Равен е на трима мъже. Дребосъкът е голям мастиф. Той също е добре обучен да се бие.