Читать «Братството на талисмана» онлайн - страница 17

Той прекара длан по лицето си за да избърше сълзите, които се стичаха по пълните му бузи. След това преглътна и когато заговори отново в гласа му имаше подтиснати ридания.

— С провала на кръстоносния поход, въпреки че в крайна сметка това не е станало по наша вина, ние може би сме изгубили последната надежда да открием доказателства за действителното съществуване на Христос, които вероятно все още са съществували по това време, но сега несъмнено са извън досега на смъртните. В този контекст вие със сигурност трябва да оцените защо придаваме толкова голямо значение на ръкописа, намерен между тези стени.

— От време на време — каза бащата на Дънкан — е имало разговори за нови кръстоносни походи.

— Това е вярно, но те са останали неосъществени. Този удар на Злото, най-големият и жесток, за който се говори в историята, е изрязал смелостта ни. Възстановявайки се от последствията, хората са се сгушили на земята си, като са подхранвали неизказания страх, че друго такова действие би предизвикало отново Злото в цялата му ярост. Злото ни е направило свити и неефективни люде, без мисъл за прогрес и подобрение. През петнадесети век, когато лузитаните разгъват широка политика за разчупване на този застой, като тръгват по море за да откриват непознати земи, Злото изригва отново на Иберийския полуостров и всички планове са отхвърлени и забравени щом полуострова бива унищожен и ужаса тръгва из страната. При две такива доказателства не можете да не разсъждавате, че Злото, със своите опустошения, цели да ни задържи така, както сме, в нашата нищета, така че да може да се храни и да израства силно от същата тази нищета. Ние сме добитъка на Злото, затворени в нашите мизерни пасища, като му предлагаме нищетата, която то харесва, и от която се нуждае.

Негова светлост избърса с ръка лицето си.

— Мисля си за него нощем, преди да заспя. То ме измъчва. Струва ми се, че ако продължава така, ще настъпи краят на всичко. Струва ми се, че светлините си отиват. Те си отиват от цяла Европа. Имам чувството, че отново се потапяме в древния мрак.