Читать «Братството на талисмана» онлайн - страница 163

Жената поклати глава.

— Не съм чувала подобно нещо — заяви тя. — А мога ли да ви попитам, кой сте вие?

— Мадам, аз съм Дънкан от фамилията Стендиш.

— От Стендиш Хауз? И защо тогава не сте там, вместо тук в блатото, като нападате безобидните дракони?

— Мадам — отвърна той спокойно, — не мога да си представя как е възможно да не знаете, но след като е така, аз ще ви кажа. Вашите безобидни дракони са най-кръвожадните хищници, на които някога съм попадал. Освен това ще ви кажа, че макар и да имахме доброто желание да ги нападнем, всъщност не ние свършихме работата. Този, който се спусна върху тях беше Дивият ловец.

Те се спогледаха въпросително.

— Казах ви — обади се една от другите, които стояха зад онази, която беше говорила. — Казах ви, че чух Ловеца и лая на хрътките му. Но вие казахте, че греша. Казахте, че Ловецът няма смелостта да доближи острова, да пречи на нас и на работата, която вършим.

— Вашата работа — вмъкна Дънкан — е нещо, което ме интересува. Вие сте оплаквачките на света.

— Млади Стендиш — обади се говорителката, — това е нещо, с което вие не трябва да се занимавате. Загадките, с които се занимаваме не са тема за размисъл на един смъртен. Достатъчно лошо е това, че вашият земен крак накърни святата земя, на която стоите.

— И все пак — обади се едната от другите — ние сме готови да ви простим светотатството. Символично ви предлагаме нашето гостоприемство. Донесли сме ви храна.

Тя пристъпи напред и остави на пътеката кошницата, която носеше. Другите две оставиха кошниците си до първата.

— Можете да ядете без страх — каза тази, която първа беше оставила кошницата си. — В храната няма отрова. Това е здрава, солидна храна. Има достатъчно естествено нещастие по света. Нямаме нужда да го усложняваме сами.

— Вие би трябвало да сте тези, които знаят — каза Дънкан, без да разбере преди да го е казал колко нелюбезно звучи.

Те не отговориха, а понечиха да си тръгнат, но той направи движение, като ги приканваше да спрат.

— Само един въпрос — рече той. — Виждали ли сте случайно от наблюдателния си пост на този остров някакви доказателства за Ордата на Опустошителите?

Те се загледаха учудено в него, след което едната каза:

— Това е глупаво, сестри. Той сигурно знае за Ордата. Толкова дълбоко в Опустошените земи, трябва да е осведомен за тях. Тогава защо да не му отговорим?

— Не може да навреди нищо — каза представителката. — Нито той, нито някой друг може да направи нещо. Ордата, сър Дънкан, се намира точно отвъд блатото, на западния бряг, близо до това място. Трябва да знаят, че идвате, защото се събират в рояк, макар да не разбирам защо трябва да го правят за такива като вас.

— Отбранителен рояк ли? — попита Дънкан.

Представителката попита остро:

— Откъде знаете за отбранителните рояци?

Дънкан се засмя.

— Запазете си смеха, млади човече — каза му тя. — Ако прекосите този воден интервал за да се срещнете с тях, вашият смях ще ви излезе през носа.

— А ако се върнем обратно — рече Дънкан — вашите скъпоценни дракони ще бъдат смъртта ни.

— Вие сте противен и зле възпитан — каза една от трите — щом говорите така за нашите приятели.