Читать «Братството на талисмана» онлайн - страница 160

Конрад тичаше към Даниел и докато Дънкан наблюдаваше, скочи във въздуха, протегнал здравата си ръка. Ръката му се затвори около шията на дракона и той падна във водата, неспособен да се освободи с добавената тежест на Конрад.

Красавица беше прекратила пищенето си. Отпуснатото и тяло, освободено от дракона, се полюляваше във водата, разпенена от усилията на дракона да избяга. Дребосъкът скочи към гърлото на дракона, а главата му направи разсичащо движение. Драконът се вдърви, след това се опита да се надигне над водата и накрая се отпусна и застина. Драконът, който беше нападнал Даян, се издигаше нагоре. Даян беше се изправила на крака.

Над тях се чуваше звук на криле и, като погледна нагоре, Дънкан видя, че въздухът изглежда пълен с дракони, които кръжаха бързо над тях, готови да убиват. И това, знаеше той, беше краят. Тук свършваше пътуването. Групата му, изморена след пътуването през цялата нощ, застигната на открито на не повече от сто фута от безопасността на острова на оплакването, нямаше да издържи на такава атака. В него избухна горчивина с такава сила, че усети вкуса на жлъчка в устата си. Като нададе рев на предизвикателство без думи, неистов рев на омраза, той вдигна високо меча си и се втурна напред за да заеме позиция заедно с другите от групата.

Отгоре, над кръжащите дракони, някъде в дълбоката синева на небето, се чу неочакван тропот на копита, див рев на ловджийски лов и лай на стотици ловджийски кучета.

Драконите разкъсаха кръга и като размахваха криле отчаяно се мъчеха да избягат. Върху тях се спусна, като ги разпръсна, Дивият ловец, възседнал цвилещият си жребец, чиито подобни на чукове копита хвърляха искри във въздуха. Конят и ездачът се спуснаха толкова ниско, че за момент Дънкан зърна лицето, очите, които грееха диво под гъстите вежди, брадата, която се развяваше над раменете във вятъра на собствената му атака. След това конят, с яростно удрящи копита, отново се изкачваше в синьото небе, а Ловецът размахваше своят рог в ръка. Драконите отчаяно летяха надалеч от ловджийските кучета, които лаеха след тях из небето.

Дънкан видя, че останалите от отряда се насочват напред към безопасността на острова. Даян влачеше куцащия Ендрю, а Конрад упорито газеше напред.

Дънкан нагази и хвана Красавица. Когато я докосна разбра, че е мъртва. Тялото и плуваше и той го повлече към брега. Там седна и сложи главата и в скута си. Положи колебливо ръка и я погали, като дръпна нежно дългите, копринени уши. Нямаше повече, помисли си той, малките ситнещи крака да танцуват по пътя пред него. Най-малка и най-скромна от всичките тях, а сега това.

Мека муцуна побутна рамото му и Дънкан извърна глава. Даниел меко изпръхтя срещу него. Протегна ръка и погали коня.