Читать «Братството на талисмана» онлайн - страница 159

Тъмната фигура на демона изкачи скалистото островче пред него и изчезна от другата страна. След него идваше Даниел, с вкопчената като насекомо в гърба му Мег. След Даниел беше Красавица, която ситнеше изящно, като избираше къде да стъпи точно и с грация. Белотата на вързопите, завързани на гърба и, проблясваше в тъмнината. След това идваше Даян, като подкрепяше препъващия се Ендрю, който все още носеше тоягата си, вкопчен в нея с мъртва хватка, въпреки слабостта си. Зад тях двамата идваше паешката фигура на Снупи, който скачаше прилежно от камък на камък, като носеше небрежно на рамото си тоягата на Конрад, която от време на време заплашваше да го събори.

Дребосъка се върна назад, като цопаше във водата, за да види как се справят Конрад и Дънкан. Челото му беше набръчкано от загриженост.

— Всичко е наред — процеди Конрад през зъби, стиснати срещу болката. — Върви напред. Настигни останалите.

Доволен, Дребосъкът се завъртя и изприпка през водата.

Достигнаха до малка група скали.

— Спокойно — каза Дънкан на Конрад. — Дръж се здраво за мене. Мога да поема тежестта ти.

— Да, милорд — рече Конрад.

— Внимавай къде стъпваш — предупреди го Дънкан. — Гледай да не паднеш и отново да нараниш същата ръка.

Бавно и внимателно преминаха между скалите, и предпазливо се спуснаха от другата страна, отново във водата. Останалите бяха преминали повече от половината път до острова на оплакването.

Нямаше дракони. Дънкан поблагодари мислено на Бога, че не се появиха дракони.

— Още малко остана — ободри той Конрад. — След това ще можем да си отдъхнем. Ще можем да поспим.

Не мислеше, че всичко ще се развие по този начин. Когато тръгваха беше пресметнал, че за да преминат блатото ще им трябват два дни. Но вместо това те го прекосиха, или почти го бяха прекосили, за една нощ.

Осъзна, че гледа в краката си, като че ли гледането можеше да му каже как да стъпи най-добре. Хвърли поглед напред и видя, че тези пред тях са спрели, всички с извити назад глави и се взират в небето. Даян беше пуснала Ендрю, който беше паднал и сега цамбуркаше из водата. Даниел се вдигаше на задните си крака и Мег се пързаляше, като в забавено движение по гърба му за да просне във водите на блатото. В небето, точно над Даниел имаше черна фигура, подобна на прилеп, с широко разперени криле, изкривена като камшик опашка и зловеща глава, протегната напред.

— Стой тук! — викна Дънкан на Конрад. — Дракон! Стой тук.

Измъкна се от сграбчилата го ръка на Конрад и се втурна напред, като измъкна меча от нощницата. Единият му крак се плъзна по хлъзгава подводна скала и докато се опитваше да се изправи, другият му крак също се плъзна и той падна по гръб, а водата се затвори над него.

Опита се да се изправи, като чувстваше, че го обзема сляпа паника и се подхлъзна отново. Остър писък проряза тишината и той видя, че драконът, сграбчил с птичите си крака Красавица, размахва диво криле за да се издигне. Даниел, изправен високо, беше захапал със зъби шията на дракона и увисваше във въздуха. Докато Дънкан наблюдаваше, драконът с усилие повдигна конят над водата и след това падна отново. Отстрани Дънкан видя светкавицата на меча на Даян. Докато замахваше, втори дракон, като се мъчеше да отбягне удара, се плъзна встрани и почти се разби във водата. Крилото му удари Даян и я събори.