Читать «Братството на талисмана» онлайн - страница 150

Ендрю продължаваше да крещи:

— Имаме пътека! Имаме пътека!

— Напред към пътеката! — викна Дънкан. — Всички. Да се махаме оттук.

Направи бърза крачка в страни, сграбчи масивното тяло на Конрад и го изправи на крака. Дори докато го изправяше, големият мъж продължаваше диво да лази за да си възвърне изпуснатата тояга. Сграбчи я в лявата си ръка и се заклатушка напред, а дясната му ръка все още се висеше безжизнено. С цялата си сила Дънкан трудно го завъртя обратно.

— Ендрю е намерил пътека — каза му той. — Махай се оттук и тръгвай по нея.

Дребосъкът дойде при тях, с лице сгърчено в кучешко безпокойство. Застана близо до залитащия Конрад, като се опитваше да го поддържа.

Дявол също беше тук, като влачеше тризъбецът с една ръка, и се вклини между Конрад и Дребосъка.

— Хайде — рече той на Конрад, — облегни се на рамото ми.

Дънкан се протегна и взе тоягата от ръката на Конрад.

— Аз ще нося това. Облегни се на демона. Той е здрав и силен. Ще може да ти помогне.

— Не се нуждая от помощ — изръмжа Конрад.

— По дяволите, разбира се, че се нуждаеш — настоя Дънкан.

Конрад постави лявата си ръка на рамото на Дявол и закуцука.

Дънкан се завъртя. Видя, че Даян е хванала Даниел за гривата и го води през поляната към пътеката на Ендрю. Встрани Снупи тичаше към пътеката, като подкарваше Красавица пред себе си.

Дънкан хвърли последен поглед наоколо. Дърветата все още се вълнуваха отчаяно и мъглата продължаваше да се промушва. Но не излизаха повече плешиви, нито пък змийски създания със жестоки клюнове.

Знаеше, че трябва да се махат бързо оттук. Магията, която джуджетата бяха вградили в гората можеше да не издържи още дълго, а щом веднъж отслабнеше пътят на Ордата към тях щеше да бъде открит.

Дънкан се молеше за време. Време, за да се промъкнат през гората и да достигнат блатото.

Защото щом веднъж достигнат блатото, вероятно щяха да бъдат в безопасност. Дори ако плешивите и другите ги последваха през блатото, отбраната щеше да бъде относително проста.

Усети ръка върху рамото си.

— Хайде, Дънкан — каза Даян. — Всички други са на пътеката.

Той безмълвно се обърна и я последва.

Пътеката беше тясна, широка колкото да се промъкне един човек. Възможно беше Даниел да има неприятности, помисли си Дънкан.

Чу пред себе си как другите си проправят път. Снупи беше казал в гнева си, припомни си той, че глупавите джуджета са построили капан, който не може да различи приятел от враг — и беше сгрешил. Не беше отстъпил на магията на Ордата, но беше обърнал внимание на заклинанията на Мег и отвратителния латински на Ендрю.

Бавно се движеше заднешком, като наблюдаваше пътеката зад себе си. И докато отстъпваше пътеката се затваряше след него. Дърветата се материализираха или се преместваха за да преградят пътя, а гъстата растителност се събираше.

Обърна се и каза на Даян:

— Да бягаме.

Видя пред себе си открито небе и миг по-късно изскочи от гората. Другите бяха пред него и бягаха надолу по склона. Конрад скачаше най-отзад, като придържаше безполезната си дясна ръка с лявата.

Дявол тичаше пред тях към блатото. На края му той се спря за момент и се огледа, като че ли търсеше ориентир. След това за малко се втурна покрай брега и нагази във водата, последват от останалите.