Читать «Братството на талисмана» онлайн - страница 149

Дърветата се извиваха силно, като че ли удряни от свиреп вятър, устите продължаваха да се отварят в мълчалив писък, клоните се люшкаха яростно, а ръцете правеха сграбчващи движения. Понякога от дълбините на дърветата прозвучаваха писъци, които секваха рязко. Един гигантски клон, с дузина ръце по него, се издигна във въздуха. Натрошеното тяло на един плешив се извиваше, сграбчено от ръцете. Друг един плешив се измъкна на колене от дърветата, след това се изправи бързо и се затътри към тях, сграбчил тояга в ръце.

Дънкан се втурна за да го пресрещне, но Конрад го изпревари. Преди плешивия да успее да вдигне тоягата си, Конрад му нанесе удар. Ясно прозвуча звукът на строшен череп и плешивият се строполи напред, но зад него идваше друг, и друг, и друг. Плешивите бяха пробили блокадата на дърветата и идваха стремително.

Дънкан мярна издигната ръка, стискаща тояга в юмрука си, и замахна инстинктивно с меча си за да се защити. Ръката отхвръкна и падащата тояга се плъзна по лявото му рамо. С ъгъла на окото си видя Даян и мечът и, който проблесна докато нанасяше удар. Отдръпна се встрани за да отбягне тежката тояга на насочилия се към него плешив и прободе гърлото му с острието на меча си. Но зад пронизания стоеше друг и този път знаеше, че тоягата ще достигне целта си, преди да успее да вдигне оръжието си. Но докато си го мислеше, над раменете му преминаха две удрящи копита, едното от които попадна право в лицето на плешивия. Тялото на Даниел го блъсна и Дънкан падна на ръце и крака, а големия кон, застанал над него, цвилеше яростно, удряше с копита и хапеше.

Конрад също беше на земята и пълзеше, а дясната му ръка висеше безсилно. Над него беше застанал на кривите си крака един плешив, а тоягата му беше вече издигната и започваше да се спуска. Дънкан скочи и се втурна напред, но знаеше, че ще бъде твърде късно. Преди да успееше да се намеси, тоягата щеше да тупне върху главата на Конрад. От нищото изскочи тъмно, силно тяло, застана между Конрад и плешивия, и заби тризъбеца си, с цялата сила на двете си ръце и на мускулестото тяло на Дявол. Зъбците удариха плешивия точно в гърлото, под брадичката и потънаха дълбоко, с цялата си дължина.

Проехтя гласът на Ендрю:

— Пътека! Имаме пътека!

Вниманието на Дънкан, застанал вече на крака, се разделяше между неочаквания вик на Ендрю и пронизания плешив, който бавно се свличаше назад, а Дявол държеше дръжката на тризъбеца и яростно я дърпаше за да измъкне зъбците. Точно зад Конрад, Дребосъкът скачаше от тялото на един паднал плешив и се присвиваше за нов скок.

За момент изглеждаше, че няма повече какво да се прави. Нямаше повече плешиви. Търкалящата се мъгла все още се изливаше между дърветата и дърветата все още удряха яростно, но малката група плешиви, които се бяха промъкнали, сега лежаха на земята, мъртви или умиращи.