Читать «Незабравимо време» онлайн - страница 189

— Така ли?

Джоди бе забелязала, че Рийд се държи резервирано към нея. Това бе и една от причините, поради които се колебаеше да се премести в дома на Камила.

— Снощи, когато децата заспаха, си поговорихме с него. Той е разбрал, че Майкъл е влюбен в теб и ми каза, че според него е глупаво да се отказва от щастието си само заради обещанието, което е дал на Ема, преди да те срещне — Камила се усмихна. — Понякога Рийд е истински бунтар.

— Де да беше и Майкъл такъв — промълви Джоди, седна на кушетката до прозореца и се загледа в ръцете си. — Майкъл ми каза, че ме обича.

Камила прекъсна работата си и седна до Джоди.

— Така ли? Наистина ли ти го каза?

Джоди кимна.

— После ми обясни защо не можем да се оженим. Причината не е само в годежа му с Ема. Той не иска да я нарани, но също така се страхува да не опетни името ми. Каза ми, че е размишлявал дали да не напусне Джоакуин, за да можем да се съберем.

— Да напусне Уайтфрайърз?

— Но ти знаеш как се появих тук. Какво би станало ако отново се върна в моето време? Той ще се окаже сам в един чужд за него град, без Уайтфрайърз и без всички онези, които познава, откакто се помни. Той може и да се реши на този риск, но аз не. Все пак не бива да забравям, че всеки момент мога да изчезна оттук.

— Джоди, неприятно ми е да ти го кажа, но се съмнявам, че ще се върнеш в своето време, след като толкова дълго вече си тук.

— Никой не може да е сигурен в това, нали? — Джоди избърса сълзите си. — Той каза и още нещо, за което не бях се замисляла. Каза, че никоя любов не е била напразно, достатъчно е, че все пак си бил влюбен.

— Може и да е така, но не виждам каква утеха е това.

— Донякъде е. Поне аз не мисля, че съм се появила тук ей така, без някаква причина и че животът и на двама ни се обърка само поради някаква глупава случайност. Ние с Майкъл се обичаме и съм сигурна, че от това ще излезе нещо добро.

Камила хвана ръката й.

— Ако това ще те утеши, трябва да ти кажа, че децата са много щастливи от пристигането ти тук. Да знаеш, че наистина е така и ако започнат да ти досаждат, непременно да ми кажеш. Те си мислят, че съществуваш само заради тях. И знай, Джоди, децата много те обичат.

Джоди с мъка се усмихна.

— Аз също ги обичам и винаги ми е било приятно с тях — тя стана и продължи да изважда нещата от куфара си. — Смятам да остана тук, докато си намеря работа и жилище. Майкъл казва, че бих могла да стана учителка.

— Би била чудесна учителка, само ще трябва да внимаваш да не разказваш на децата приказки за ракети, кораби и автомобили. Родителите им едва ли биха проявили такова разбиране, като Рийд и мен.

— Зная, че ще трябва да внимавам за всяка дума, но аз обичам децата и ще ми е приятно да работя с тях.

— Ще обмислим тази идея. Не е необходимо да бързаш и с жилището. И без това тази къща е достатъчно голяма за всички ни.

— Ще видим. Не желая да тежа на никого и, освен това, държа да съм независима.

— Виждам го, но това е още едно нещо, за което ще трябва особено много да внимаваш. Жена, която живее сама понякога става обект на злословия, дори и да е напълно невинна.