Читать «Незабравимо време» онлайн - страница 191

Ако бе искала да пропъди Ема и Джоди от Уайтфрайърз, не биваше да заравя куклата под дъските на пода. Това можеше да причини обратен ефект. Айуила обаче никога досега не се бе намесвала в магия, започнала вече да действа, тъй като се боеше да не я прекъсне.

Върна се в бараката и взе торбичката с кости, които използваше за пророкуване. Излезе навън, намери една пръчка и нарисува на земята кръг. Знаеше, че всички от околните бараки я наблюдават и се стараеше като се движи да не показва, че ставите я болят. Не се притесняваше, че ще я видят как прави магии, а от това, да не би някой да разбере, че тя губи сили.

Описа кръга и застана в центъра му. Вдигна ръце, извъртя дланите си нагоре и погледна към небето. Затвори очи и започна да зове вятъра. Това беше проста магия, но всяваше страх сред тези, които не можеха да я правят. След секунди усети по лицето си полъха, който бързо се усили. Отвори очи и погледна към кръга. Зашепна думите, които беше измислила много отдавна, раздруса торбичката и костите в нея затракаха, сякаш жадуваха да отговорят на въпросите й.

Айуила извика в ума си образите на Ема и на куклата под пода. Отвори торбичката и пръсна костите по земята. Наведе се и, без да излиза от центъра на кръга, започна да разглежда как се бяха разпръснали. Особено важно бе да ги разчете правилно.

Кост от човешки пръст лежеше до кучешко кокалче. По-малките кости от ястреб бяха близо до нокът от крак. Айуила кимна, като че ли костите й бяха казали нещо. Наистина беше сгрешила, че бе заровила куклата. Сега тя се намираше като в капан и Ема щеше да свърже живота си с Майкъл. Айуила разбута костите с пръст. Костта от крилото на ястреб се търкулна настрани. Посланието беше ясно. Куклата трябваше да се махне от Уайтфрайърз. Но как?

Помисли си да я сложи в каруца, но всяка каруца, която излизаше от Уайтфрайърз, обикновено се връщаше обратно. Тя беше твърде стара, за да отиде пеша до града и твърде горда, за да помоли някой да я закара, а ако я пуснеше в някоя друга каруца, не можеше да е сигурна, че тя ще напусне района. Айуила зачака да получи знак.

От отсрещната барака излезе една жена и лисна пред прага ведро с вода. Водата се разплиска по земята и се образуваха кални топчета. Айуила присви очи. Явно отговорът бе във водата.

Тя събра костите и ги върна в торбичката. Те отново й бяха показали пътя. В тези кости се криеше могъща сила и тя никога не ги използваше с лека ръка. Между тях и нея съществуваше изконна връзка, или поне на Айуила така й се струваше.

Когато отново закачи костите над камината, тя коленичи на пода и разхлаби дъската. Отмести я и впери очи в куклата. От първото заклинание досега я бе вадила няколко пъти. Нищо чудно, че то бе останало без ефект.