Читать «Незабравимо време» онлайн - страница 188

— Зная. Ще можеш ли да понесеш никога повече да не се виждаме?

— Не. Не зная. Какъв друг избор имам?

Той поклати глава.

— Само да не беше дама. Можех да ти купя къща и да идвам да те виждам всеки път, колкото успея да се измъкна. Бихме могли да сме заедно. Но така бих разбил живота ти и би станало още по-лошо, отколкото ако избягаме.

— Ако не беше джентълмен, бих те убедила, че имената ни в този град не са по-важни, отколкото любовта ни. Но аз обичам тази част от теб, която не позволява да бъда опетнена и защитава репутацията ми, независимо дали го искам или не.

— Ние сме това, което сме. Бих искал само нещата да са различни.

— Зная, че не можеш да обърнеш гръб на това, което си, и, ако го направиш, някой ден може да ме обвиниш, че аз съм те накарала. Ето защо трябва да отида колкото се може по-далеч от теб. Не съм сигурна, че мога да се жертвам до безкрайност. Не съм чак дотолкова дама, доколкото ме намираш. Просто любовта е по-важна за мен.

Той се усмихна.

— Тогава защо не останеш и направиш всичко, което можеш, за да развалиш годежа? Защо не ме измъчваш и не настояваш да избягам с теб и да зарежа всичко останало?

Тя успя да отвърне на усмивката му.

— Може би съм по-почтена, отколкото си мисля. Никога не съм се опитвала да заставам между двама души и, изглежда, няма да мога и сега.

— В такъв случай наистина ще си отидеш — думите му прозвучаха повече като заключение, отколкото като въпрос.

— Трябва.

— Сърцето ми ще тръгне с теб.

— Ще го пазя. Моето остава тук при теб.

Въпреки, че ги деляха няколко стъпки, тя се чувстваше едновременно в прегръдките му и в същото време, сякаш ги делеше цял един свят. Сълзи напълниха очите й и се зарониха по бузите й.

Майкъл се приближи до нея и я прегърна. Стояха мълчаливо и тя имаше усещането, че очите му, също като нейните, не бяха сухи. След цяла безкрайност, както им се стори, той повдигна лицето й и я целуна. Целувката беше нежна и пълна с любов. Тя казваше сбогом по начин, по какъвто гласовете нямаше да могат.

Майкъл се обърна и излезе без да каже дума. Джоди обви ръце около себе си, сякаш да не позволи на сърцето си да се пръсне. Някъде в средата на тялото й се породи дълбока болка и я обхвана цялата Тя знаеше, че и Майкъл изпитва същото страдание. Това бе разбитото й сърце. Нищо обаче не можеше да се направи и Джоди започна да събира багажа си.

Двадесет и първа глава

— Толкова се надявах, че Майкъл ще проумее истината — каза Камила, докато помагаше на Джоди да разопакова багажа си в гостната стая. — Зная, че беше напразно, но все пак се надявах. Ти му подхождаш много повече, отколкото Ема.

— И аз се надявах — Джоди усещаше, че ще се разплаче и затова беше доволна, че в момента бе заета с багажа си.

— Ако се обичаха, всичко щеше да е съвсем по-различно. Наистина е така. Никога не бих застанала между двама души, които се обичат. Ти знаеш това, нали?

— Зная го. Рийд също го знае.