Читать «Незабравимо време» онлайн - страница 190

Джоди кимна.

— Да, зная.

Внезапно Джоди се почувства безкрайно самотна без Майкъл и без познатата обстановка в Уайтфрайърз.

* * *

Айуила не можеше да си обясни какво ставаше с нея напоследък. Беше ужасно разсеяна. На младини с лекота си припомняше всички заклинания, които беше научила, и измисляше нови, когато й се наложеше, а сега усещаше, че обърква едно заклинание с друго и, макар да не искаше да си го признае, вече не беше така добра, както по-рано. Ужасяваше се от мисълта, че старее.

Тя хвърли поглед към двора, където старият Ахил седеше на слънце, а край него играеха деца, и си спомни времето, когато той беше млад, силен и напет мъж. Старият господар бе решил да я омъжи за него. Разбира се, тя отказа, но Ахил все пак дойде при нея. Тогава тя хвърли малко от омагьосания си прах в огъня, уплаши го с мощно заклинание и той избяга. Оттогава той никога повече не пристъпи прага на нейната барака и се ожени за Беула, която почина отдавна. Техният внук беше Марс, ковачът, който много приличаше на дядо си на младини.

Сега Ахил беше остарял, ходеше с бастун и главата му трепереше непрекъснато. Айуила изпитваше чувство на отвращение всеки път, когато го видеше. Той самият беше виновен, че се бе състарил така. Направо изпитваше болка при мисълта, че са връстници.

Айуила трудно прекара последната зима. Студът сякаш проникна в самите й кости и тя даже се разболя. Такова нещо не й се бе случвало и, докато беше в разцвета на силите си, тя не помнеше да е боледувала. Дори имаше навика да казва, че е по-силна от всякаква болест. Но ето, че през последната зима боледува на няколко пъти и сега гърбът и коленете я боляха без никаква причина.

Но онова, което най-много я безпокоеше, беше неспособността й да си спомни заклинанията. Нейното вуду беше единственото й оръжие срещу останалите. И наистина, в бараките вече не бяха останали нейни последователи. Няколкото човека, които бе посветила в тайните на вуду, един по един се върнаха към старите си религии. Разбира се, те все още я почитаха и се бояха от нея, така че не биваше да разберат, че е остаряла.

Айуила често мислеше за Мари Лаво, кралицата на вуду в Ню Орлиънс. Мари беше получила тази титла от хиляда и осемстотината година насам и все още не показваше никакви признаци на старост. Айуила беше прекарала много безсънни нощи, мъчейки се да разбере как Мари бе успяла да надмогне възрастта си. Онези, които я бяха виждали, твърдяха, че изглежда далеч под деветдесет години, както самата тя определяше възрастта си. Мари Лаво продължаваше да танцува на ритуални огньове и беше надживяла другите две велики кралици — Саните Деде и Мари Салопе. Някои твърдяха, че тъкмо тя бе направила силна магия, за да подлуди Мари Салопе която наистина изгуби ума си и умря, лишена от силата си и с размътен разум. Айуила не знаеше за това, но беше сигурна, че Мари Лаво е изключително силна, след като можеше да задържа хода на времето.

През нощта на Айуила и хрумна, че е направила погрешно заклинание на куклата под дъските на пода. Понеже твърдо беше решила този път всичко да е безупречно и това да е най-силното й заклинание, тя беше изчакала, за да обмисли подробно какво да направи. Знаеше, че ако не бе започнала да пости, никога нямаше да открие грешката си, преди да е станало твърде късно. Постенето винаги изостряше мисленето й още след първия ден. Същата нощ в най-мъдрите часове между дванайсет и три, Айуила проумя грешката си.