Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 55

— Би ли пояснил последните си думи?

— Мадам, аз не оспорвам мъдростта на Наръчника. Но ако съм го разбрал правилно, информацията, която той съдържа по този въпрос, е събрана в резултат на операции срещу южните мюти. Тях съм виждал само като пленници в работни лагери и оковани групи. Плейнфолк са все още независими. Една непобедена раса бойци. И според летописците М’Коли те са твърдо решени да останат такива. Нашите първи настъпления на тяхна територия им показаха пред каква заплаха са изправени. Не трябва да ги подценяваме. Те имат капацитет да се адаптират, да усвояват високи умения… дори технология.

Оценител 1 се изсмя сухо.

— Технология! Как, по дяволите, ще научат технология… от нас?

Стив се обърна наляво.

— Е, сър, това не ми беше дошло на ума, но като го споменахте, може би трябва да помислим по този въпрос.

Оценител 3 избухна.

— Ти с всичкия ли си?! Тези облъчени с гама-лъчи торби с лайна не могат да различат кирка от лопата дори ако им ги бутнеш под носа!

Стив потисна един неочакван порив да удари между очите това арогантно лайно. Да каже на него и на неговите въшливи приятели, че под рисунките от черно и кафяво тялото на Кадилак е съвършено като неговото; че с къса коса и облечена с гащеризон осемнадесетгодишната синеока Клиъруотър спокойно може да мине за трекерка; че макар и необразован по стандартите на Федерацията, младият Кадилак има необичайната способност да учи със скоростта на светлината и в много отношения е по-умен от много курсисти, завършили Въздушната академия. Прехапа устни и не каза нищо — нали беше обещал на Мистър Сноу никога да не казва на началниците си за истинското физическо състояние на Кадилак или да разкрие съществуването на Клиъруотър.

Така че отговори на оценител 3 с подкупваща усмивка:

— Трябва да призная, че имаше няколко, които бяха бавни. — Да… моментът определено не беше подходящ да спомене, че племето М’Кол му бе набавило инструменти и му бе помогнало да построи „Блу-Бърд“ — планера, с който беше избягал. Това щеше да доведе до неприятни въпроси, които на свой ред щяха да го принудят да признае, че в замяна той е научил Кадилак да лети. Въпреки ласкателните уверения на тъмнокосата председателка специално тази новина щеше да му създаде голям проблем.

— Стивън — каза председателката. — Любопитна съм защо трябва да учим мютите на нещо?

— Не ме разбирайте погрешно, мадам. Аз не оспорвам политиката на Федерацията…

— Радвам се да го чуя.

— Само че… като видях на какво са способни Плейнфолк… ми се стори, че ако… ако те изобщо научат нещо, ние трябва да контролираме процеса… вместо някой друг. Като майсторите на желязо например. Щом тези загадъчни хора търгуват с арбалети, можете да сте сигурна, че те ще ги въоръжат с нещо по-добро, за да им дадат предимство. Те вече изработват за Плейнфолк производствени съоръжения и воден транспорт. — Той разпери ръце. — Кой може да каже какво друго могат да имат?

Фран се усмихна. Този млад мъж беше умен… и привлекателен.

— Не се безпокой за майсторите на желязо, Стивън. Когато му дойде времето, ще се погрижим и за тях. И забрави за обучение на мютите. Остави ги да си изживеят каквото им остава от техния скапан живот. Повърхността е наша по право. Тя ни е обещана от Първото семейство. Ние няма да делим света със синьото небе с никого.