Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 53

Продължи с описание на организацията на племето М’Кол; начина, по който беше построено селището, и лекотата, с която колибите и всичко в тях можеше да се опакова и пренесе на големи разстояния; ежедневната дейност на племето, процеса на събиране и разпределяне на храна, патрулирането на хайки от мечки и вълчици и агресивната отбрана на тяхната „родна територия“.

През втория ден, когато разпитът беше за тактиката и оръжието на мютите, Стив спечели точка пред съвета, като разкри за съществуването на майсторите на желязо — загадъчните хора от огнените ями на Бет-Лем, които снабдяваха Плейнфолк с техните мощни арбалети и други хладни оръжия, наричани от мютите „остро желязо“. Притиснат за повече подробности, той можа само да повтори малкото информация, която бе успял да събере: търговските експедиции на майсторите на желязо се извършваха на борда на „кораби с колела“, които идваха от големите реки, наречени Мис-Хури и Мис-Хипи. Не можеше да каже на оценителите къде се намира Бет-Лем. Когато беше задал същия въпрос на Кадилак, последният беше уклончив и каза само, че „лежи в страните отвъд източната врата“.

На третия ден главната тема бяха летописците. Оценителите особено се интересуваха от обяснението на Стив за връзката му с Мистър Сноу и Кадилак и в частност от неговото обяснение за ключовата роля на стария мют като историк на племето и ходеща енциклопедия и ролята му на главен тактик и съветник на управляващите старейшини и как Кадилак е обучаван за негов заместник.

— Да не искаш да кажеш, че тези летописци са възпитатели… че могат да обучат всяко дете да запамети над деветстотин години устна история? — попита оценител 6.

— Не, сър, не всяко дете — отговори Стив. — Тези летописци са от друга порода. Те са родени с тази способност. Не зная как или какъв е процесът на селекция, но зная, че М’Колите още нямат трето поколение надарено дете, което да замести Кадилак. Не ме разбирайте погрешно. Външно тези, хм… хора… изглеждат също както всеки друг мют. Но под деформациите на кожата и костите, те са изключително надарени индивиди.

Оценител 6 изсумтя.

— Очевидно са те впечатлили.

— Сър, те са наши врагове и ако пренебрегна техния несъмнен потенциал да ни наранят, ще наруша клетвата си да правя всичко, което мога, за да защитя Първото семейство и Федерацията.

Младата председателка на съвета се усмихна.

— Добре казано, Стив.

„Ами да — помисли Стив. — Това е линията, която се приема добре от оценителите.“ Но в нея имаше и известна истина. Иронията беше, че видимата готовност на Стив да разкаже всичко прикриваше действителната истина: потенциалът на Мистър Сноу да навреди на Федерацията беше по-голям, отколкото те можеха да си представят.

Стив отправи към пъстрите очи на председателката най-честния си поглед.

— Мадам, с риск да изпадна в немилост трябва да кажа, че докато, от гледна точка на умствена сила, двамата летописци стоят една глава над останалите, средният мют не е толкова глупав, колкото очаквах.

— Нека изясним това — каза председателката. — Да не се опитваш да ни кажеш, че мютите от Плейнфолк притежават човешки интелект?