Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 54
Патрик Тили
— Да — добави оценител 3, човек с глупава физиономия, чийто врат беше твърде широк за лицето му. — Да не искаш да кажеш, че тези животни са като нас?
И двамата му зададоха въпроси. Всяка дискусия в тази насока беше истински динамит. Стив претегли внимателно отговора си — съзнаваше, че едно продължително колебание може да се интерпретира неблагоприятно.
— Според Наръчника мютите са полухора, мадам. В сравнение с нашия начин на живот техният определено е примитивен, много от навиците им са дивашки и варварски. Но макар да нямат писмена форма на общуване, те говорят език, който много прилича на езика, на който говорим ние, а посредством летописците притежават история, която обхваща същия период като нашия. Те създават музика, пеят…
— Същото правят и птиците — каза оценител 3.
Стив прие това прекъсване с учтиво кимване. Знаеше, че една от техниките, използвани от оценителите, е да правят глупави на вид забележки, с цел да предизвикат надменен или недобре обмислен отговор. Това даваше резултат при разпитвани, които се смятаха за по-умни от тях.
— Сър, знам, че ги смятаме за животни… че ги наричаме полуидиоти, същества с четири очи, торби с лайна, хранещи се с пениси. Не без причина, сигурен съм. Но според мен думата „животно“ се отнася в по-голяма степен за зверовете, които не могат да общуват посредством мисли, идеи и намерения, отколкото за същества, които използват синтактично свързана реч.
— Мислиш, че можеш да ни объркаш, като използваш дълги думи, така ли — сряза го оценител 3.
— Не, сър — отговори Стив. — Знам, че това определение го няма в Наръчника, но…
— Може би трябва да го има… — притече му се на помощ председателката. — Продължавай, Стивън.
— Мадам… аз мога да говоря само за това конкретно племе, но онова, което се опитвам да кажа, е, че макар Плейнфолк да са технологически неграмотни, различните умения, които притежават, показват, че те
От разменените погледи беше ясно, че някои от оценителите не харесват казаното. Стив знаеше, че не бива да го казва, но някакъв капризен импулс го накара да продължи с тази тема. Той се обърна към председателката:
— Мадам… бях попитан дали считам мютите равни на нас. По отношение на техните тела и начин на мислене отговорът е „не“. Ако пренебрегнем малкия брой „едногодишни“, физическите различия са несъвместими, техният начин на живот е напълно чужд на нашия. Но ако приложим други критерии — сила, жар, сръчност, податливост на възпитание и — трябваше да го каже — скрита интелигентност, тогава отговорът ми трябва да бъде „още не“.
Председателката стисна устни в лека усмивка.
Оценител 7, една от другите жени от съвета, се наведе напред.
