Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 28

— И дума не може да става за такова нещо, мадам. Чух да се говори, че момчетата от някои поделения търгуват с такива неща срещу трева, но тук не е имало такова нещо. Няма мрежа.

— Дано да няма. Ако има, ще разплача фамилията на всички ви.

— Ако имаше такова нещо, щях да науча, мадам.

„Да. Както знаеш всичко за твоята смела Мери-Ан, която пуши трева. О, Дийк, задник такъв!“ — помисли си Андерсън без злоба.

— Ти разбираш, естествено, че това може да е нагласено, нали? Щом е дошло на празна лента, рано или късно някой щеше да го намери. Може би е дошло от някоя вътрешна ренегатска команда, но да предположим, че не е? Знаеш какви мръсници са във военната полиция. Пращат в Гранд Сентрал дори хора, които не са направили нищо, а само мечтаят за неща като това. Аз трябва да докладвам, Дийк, просто за да запазя собствения си задник.

Дийк се олюля на окуцелия си крак, после се изправи.

— Да, мадам.

Андерсън му направи знак да седне.

— Успокой се. Не говоря за лентата. Не искам да те изгубя. По дяволите… ти си единственият човек на сто мили оттук, който може да каже на онези тъпанари от електрониката как да оправят цялата тази глупост. — Тя подаде видеокасетата на Дийк. — Може да е маркирана по някакъв начин, затова тази трябва да се върне. Почисти всичко, освен звуковия запис. И избърши моите отпечатъци от кутията. Когато свършиш, докладвай на дежурния офицер какво си намерил. Е, направи се на ужасен, на възмутен, ти си знаеш.

— Да, мадам.

— А ако искаш да запазиш любимите си картини, презапиши ги на някоя друга лента… но намери начин да оправиш бройките. И, Дийк, моля те, не я крий под чекмеджето. Това място е толкова шибано очевидно! Прояви повече фантазия.

— Да, мадам. Благодаря, мадам.

— Добре. Не губи време да отдаваш чест, залавяй се за работа. — Андерсън му махна да върви.

Дийк се отправи към вратата.

— Почакай минутка…

Дийк замръзна и несръчно се обърна кръгом, пулсът му се учести.

— Мисля, че ще е добре, ако ми направиш едно копие на звуковия запис. Просто за файловете, нали разбираш.

— Разбира се, мадам…

Андерсън се усмихна.

— Мисля, че е важно да знам какво трябва да унищожаваме, нали? В края на краищата можем да получим друга такава пратка. Ако си лекар и се опитваш да спреш разпространението на едно заразно заболяване, трябва да можеш да разпознаеш симптомите… нали?

— Абсолютно…

— Знаеш ли откъде е тази музика, Дийк? От кого е?

Дийк се поколеба.

— Е, трудно е да се каже със сигурност. Фактите са много малко, но бих казал, че е от висока класа. Предполагам, че е отпреди Холокоста…

Дъхът на Андерсън секна.

— Толкова стара?!

— О, да, автентична. Може би е създадена от един мъж на име Вангелис.

Андерсън кимна.

— Този разговор не се е състоял, Дийк.

— Не съм чул или казал нито дума, мадам.

— Добре — каза Андерсън. — Едно последно нещо. Тук имаме две ленти. Една с Брикман и една с облаци. В името на Кристофър, внимавай коя ще изпратиш.