Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 29

Глава 3

Полетът от Пуебло до Санта Фе — разстояние от малко под двеста мили — мина без инциденти и при минимален диалог с останалата част от въздушната формация. Уиман от „Ред Ривър“, който беше командир на полета, се обади веднъж по радиото да съобщи, че пресичат държавната граница между Колорадо и Ню Мексико. Стив погледна надолу, но от три хиляди фута не можа да види нищо интересно.

Точката, към която летяха — границата Рузвелт/Санта Фе — лежеше приблизително по средата между центъра със същото име отпреди Холокоста и Албъкуерк, шестдесет мили по на юг. Базата, в която имаше дивизия от десет хиляди трекери, беше заровена дълбоко в земната кора. Първото ниво — което се смяташе за основно — беше на хиляда и петстотин фута под повърхността. Всяко ниво представляваше хоризонтален отрязък, дебел сто и петдесет фута и разделен на десет пода или галерии, номерирани от 1 до 10 от дъното нагоре. Едно–1 беше улично ниво, десет–10 беше под на площадка за достъп, границата с повърхността. Базите на трекерите невинаги съдържаха всичките десет нива. Много по-малки подразделения бяха построени на нива едно до четири — известни като четворка. Под ниво едно имаше други нива, известни като А-нива, на които се намираха топлинните помпи, вентилационните инсталации, биообработващите и хранителните резервоари, депата за изхвърляне на отпадъци и отходните канали. Означени от горе на долу по азбучен ред, те лежаха изключително на ръцете на обслужващия и поддържащ персонал — каналджиите. Стив никога не се беше замислял сериозно колко надолу се простират те. Възпитаниците на висшите военни академии и други високопоставени летци от Академията смятаха нива А за абсолютни ями — оттук и презрителния прякор на каналджиите — „зомби“.

Както беше обичайно, базата носеше името на най-близкия важен център отпреди Холокоста, който сега служеше като надземен маркер, в случая името на столицата на древния щат Ню Мексико. Разположен на височина пет хиляди фута източно от Рио Гранде, някогашният град Санта Фе сега представляваше лабиринт от ниски назъбени разрушени стени, засенчени от червени храсти и дървета. Тук-там имаше остатъци от зеленясали фасади, стърчащи десет, понякога двадесет метра нагоре, прозорци без рамки зееха като очни орбити без очи в избелял от слънцето череп. Албъкуерк, също като много по-големи градски центрове, беше преживял по-нерадостна съдба. Обширната площ, на която се беше простирал някога, сега беше осеяна с кратери като лунна повърхност. Бомбите и ракетите бяха променили курса на Рио Гранде и сега тя течеше настрана във верига от свързани едно с друго кръгли езера, преди да се излее обратно във виещото се като змия речно корито, водещо на югозапад към морето.

Въпреки че три месеца преди да бъде свален беше извършвал патрулни полети от „Дамата“, Стив никога не беше виждал границата Рузвелт/Санта Фе от въздуха. Рузвелт беше не само най-близката до Пуебло спирка на совалката; това беше и родната база на Стив, с която той беше идентифициран чрез второто си име. Тук той и по-малката му сестра Роз бяха отгледани от своите родители-настойници — Джак и Ани Брикман.