Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 98

Розмари Роджърс

— Като нашата обща позната, например, очарователната и любезна госпожа Уестбридж! — с безстрастен глас отвърна Трент Чаланджър. — Имаше право, що се отнася до нея… тя е изключително добре информирана, а освен това и необичайно услужлива.

— О, да… такава е! — Франко се ухили неволно. — Но наистина, Трент! Все пак съм неин брат! Какво да правя!

— Може би трябва да поговориш сериозно с нея — предложи Трент с безизразен глас. — Не мислиш ли, че тя може да се нуждае от братски съвет?

— Но тя няма да чуе и дума от онова, което ще й кажа — обясни Франко и не след дълго се сбогува. След като го изпрати, Трент против волята си бе обсебен от мисли за вятърничавата му сестра.

„Прелестната Лора“ бе я нарекла жълтата преса. Нямаше месец откакто бе в Лондон, а вече бе накарала целия град да говори и пише за нея! Новата кралица на балните зали! Лицето и тялото й вече красяха евтините пощенски картички и дори пристегната в корсет и в строго вечерно облекло, тя се бе превърнала в тема на нескончаеми разговори и предположения. Издаваше я онази тайнствена усмивка, тъй неотразимо прелъстителна. Обещание и предизвикателство, което можеше да се превърне в заплаха. Защото под копринените одежди, които прекалено лесно можеха да бъдат свалени, имаше не само красота но и дълбини от страст и чувственост. Да върви по дяволите!

След това Трент наруга сам себе си, минавайки на испански, който винаги му бе на езика. Тя се бе оказала отзивчива и податлива, а той бе имал глупостта да я вземе, вместо да я остави на първия, който я пожелаеше — мъж или жена, за нея изглежда нямаше особено значение! Съвсем открито го бе очаквала, бе копняла, дори молила за това, малката уличница! А сега, на практика изгубила девствеността си и натрупала опит в изкуството да се преструва и играе всякакви роли, Лора Морган се бе превърнала в звездата на града, преследвана от почти всеки честолюбив мъж, ламтящ за богатството й, а навярно и за нея самата. Би направил грешка, за която навярно щеше да се наложи да плати, ако се ожени се накрая за госпожица Морган, преди някой да го изпревари. Реджи Форестър, например, с чиято сестра, представена му от Франко, Трент спеше напоследък. Не биваше да забравя, разбира се, и граф Д’Арланжан, някогашен любовник на Джини Морган, който случайно се оказа баща на онзи нещастен виконт, който Лора за малко не уби. За щастие се бе задоволила само с това, да го направи за смях пред всички.