Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 100

— Досега няма случай да не съм удържат на думата си — хладно бе отвърнал господин Бишъп. — Е, значи ще се чуем? А междувременно сигурно ще намерите начини да се забавлявате. За днес довиждане, Чаланджър… или по-добре, ваша светлост, херцог Ройс.

По дяволите Бишъп с неговата хладна арогантност и заповеди! Внезапно лицето на Трент се разтегли в изключително злобна усмивка. Бяха го посъветвали, да, дори насърчили да се забавлява и — както бе съмнение би сторил господин Бишъп — да „се възползва от новия си статус“. Е, той щеше да изиграе ролята си добре. Защо не? Нямаше какво да губи, а можеше да спечели това-онова!

Във всеки случай там бе Лора Морган и неизбежната среща с нея. Среща, която очакваше с нетърпение, въпреки — или може би именно защото не знаеше какво щеше да излезе от това и как щяха да реагират двамата с нея.

Удивително беше колко лесно златисто-розовият лик на Сабина бе изместван в представите му от пламтящия образ на Лора. Той твърде живо си спомняше тежките й, падащи почти до талията коси, цвета и копринената мекота на кожата й, усещането от допира с нея, навсякъде.

Сбърчил вежди, което му придаваше доста мрачно изражение, Трент с дълги крачки измерваше библиотеката от единия край до другия. Защо, по дяволите, бе допуснал да се промъкне в мислите му като отрова? Рано или късно щеше да я срещне, а междувременно имаше достатъчно други неща, за които да се тревожи. Сделки — всички онези нескончаеми правни въпроси, с които с голямо нежелание се занимаваше. Трент почувства известно облекчение, когато Хъджис, икономът, останат още от времето на баща му, почука на вратата и го осведоми, че е пристигнал господин Уедърби.

— Ах, да, разбира се, очаквах го. Въведете го, Хъджис, и донесете червено вино или каквото там се предлага в подобни случаи!

Хъджис почтително сведе глава, преди да се отдалечи. Херцогът, намираше той, изобщо не приличаше на баща си. Дори и външно. Сред прислугата се носеше слух, че майката на негова светлост била испанка. Но въпреки заплашителния си, мрачен вид настоящият херцог Ройс поне бе джентълмен, а това все пак бе нещо! Говореше се дори, че навярно лейди Маргарет щяла да се върне в къщата, за да изпълни ролята на домакиня.

Господин Уедърби, адвокатът на Трент Чаланджър, бе натоварен с овехтели папки с дела, които съдържаха безчислени, осеяни с латински фрази документи. Господин Уедърби, застаряващ мъж с посребрена коса и мустаци, приемаше много сериозно етикета и онова, което считаше за свои задължения, и най-вече обстойното разяснение на всички подробности, свързани с наследените от младия херцог Ройс имоти.

„За бога — мислеше си Трент по-късно, след най-малко четвъртата или петата чаша превъзходно шотландско уиски, донесено от Хъджис, — в какво се забърках?“ Ловни хижи, огромна, заобиколена от паркове и домовете на арендаторите селска къща някъде в Корнуол, градската къща в Лондон, без да става дума за именията в Ирландия, към които отгоре на всичко спадаше и някакъв замък! Това бе прекалено много, за да мисли в момента за него, въпреки че вежливо изслуша господин Уедърби и, както се надяваше, зададе правилните въпроси. Слава богу, адвокатът го бе уверил, че ако херцогът желае, той щял да продължи да се грижи за всички въпроси около наследството. Винаги на неговите услуги! Освен това господин Уедърби бе споменал, че писал на лейди Маргарет Синклер, вдовицата на херцог Ройс, и е получил нейния отговор, който съдържал готовността й да приеме новия херцог Ройс, по всяко удобно нему време.