Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 97

— Трябва да призная, че от самото начало бях любопитен… нещо повече — направо напрегнат. Но сега, когато се запознахме и имах възможността да разговарям с вас, съм истински заинтригуван. Не само защото се дъщерята на Джинет, но и защото намирам, че сте очарователна жена!

Тя съвсем ясно си спомняше думите му. Представяше си ги двамата — Мишел и майка й. Що за чувство щеше да бъде това, ако тя… опита се да прогони тази мисъл, която неусетно се бе промъкнала в съзнанието й, но, по дяволите, Мишел Реми наистина я интересуваше! Нямаше представа, а и не искаше да прави предположения колко далеч би отишла в отношенията си с него и дали подобно на майка си просто искаше да го прелъсти и да спре до там.

От време на време заспиваше неспокоен сън, но в съзнанието й нахлуваха нови видения, които не й даваха мира. Образи, които се опитваше да забрави, да прогони. Така, на границата между съня и реалността, тя беше ту самата себе си, ту майка си. Имаше нещо между майка й и баща й, което Лора не можеше да разбере. Когато мислеше за тях, винаги се виждаше като дете да чака пред вратата на спалнята им да се появят. Спомни си, че открай време бе измъчвана от въпроси, които не смееше да изрече. Никога не би желала толкова бурна връзка, убеждаваше сама себе си тя.

Образи, дочути думи, тръшкане на врати, зад които изчезваха. За да се появят отново малко по-късно, сякаш нищо не се бе случило. Не, това не бе за нея, никога! От друга страна обаче, докъде се простираше приликата й с нейните родители? Трябваше да разбере, дори и да се боеше от онова, което можеше да открие.

Нощта отлиташе, а сънищата нямаха край. Лора се мяташе насън, изрита завивката и тъй като огънят в камината бе изтлял, скоро отново трябваше да я придърпа върху замръзналите си рамене.

Покрай нея летяха улици, хотели, къщи и места, които бе видяла и напуснала, за да събира нови впечатления. Опери… „Ла Скала“… Париж… Виена… Русия. Лекции и разговори.

Виждаше самата себе си — винаги различна, да се отразява в някакви огледала. Толкова много различни огледала… различни лица… маски… Не! Тя се тресеше от ужас, но постепенно потъна в дълбок, непробуден сън.

20

— Проклет да съм, ако покажа, че знам дето е в Лондон! Поне от приличие можеше да ме осведоми! — гневно обясни Франко, докато с големи крачки кръстосваше кабинета, осветена от огъня и раздразнено си играеше с кадифените завеси. — Въпреки че дочух, че скъпата ми сестричка умее да си намира занимания — продължи той. — Тя и нейната интимна приятелка, графиня Седжуик! Лора е в Лондон едва от няколко седмици и вече е в устата на клюкарките, а всички авантюристи тичат подире й, включително и братът на скъпата ни малка Сабина. Да не говорим за граф Д’Арланжан. А това е малко прекалено, струва ми се! В края на краищата Лора е в течение, макар и да не ми се вярва, че лейди Хонория подозира нещо, иначе със сигурност не би го допуснала. Ако трябва да бъда искрен — тук Франко неочаквано се обърна към приятеля си, който стоеше пред пращящия огън, — обидно ми е, че винаги трябва да научавам за най-новите й авантюри от чужди хора!