Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 96

— Трябва да престанеш да мислиш за това какво ще кажат хората, Ена — тихо й бе прошепнала Лора. — За бога! Какво всъщност искаш? Доволна ли си от живота, който водиш? Щастлива ли си? Истински щастлива ли си, Ена? Мислила ли си какво би те направило истински щастлива?

Хелена се боеше да мисли за отговорите на тези въпроси.

Преди да срещне Франко, не бе познавала физическото привличане и копнеж по някого. Преди него бе имала и други любовници — някои от тях подбрани от Арчи — хора, за които той смяташе, че биха могли да му бъдат от полза. Но тя никога не бе изпитвала някакви истински чувства към тези мъже. „Като някоя добра уличница“ — бе я подиграл веднъж Франко. Никакви чувства, докато не се бе появил той, не я бе погалил, не бе поговорил с нея, проявявайки интерес и към най-незначителната подробност от живота й. Затова колкото и да се опитваше, тя не успяваше да го прогони от мислите си и просто да се върне към живота на безучастна, елегантна и малко отегчена жена, в каквато смяташе, че се е превърнала.

Да върви по дяволите! Той я бе докоснал и бе освободил някаква скрита в нея сила, за чието съществуване тя дори не подозираше. Защо след това отново бе унищожил всичко?

— Хелена, избягай с мен — бе настоявал той. — Все едно къде… само да сме заедно. Арчи може да реши да се разведе с теб… макар че кой го е грижа? За бога! Баща ти е натрупал милиони като златотърсач, а моят е бил наемник и спекулант. Толкова ли е важно за теб да бъдеш графиня?

Той не бе пожелал да се вслуша в гласа на здравия разум. Но в края на краищата защо трябваше да се различава от всички останали мъже, които тя бе срещала. Въпреки молбите й, той категорично бе отказал да направи компромис… заради нея. Дори не се бе опитал да се постави на нейно място, да разбере отговорностите и задълженията й. Всичко това бе разбило сърцето й и за да се защити и да не обезумее напълно, а накрая тя се бе появила пред него с друг мъж.

Но защо бе избрала точно този отвратителен негодник Реджи Форестър?

Свързвайки се с Реджи, бе изгубила Франко. А той, изглежда без изобщо да се колебае, бе насочил цялото си внимание към сестра му Сабина. Сякаш връзката им е била съвсем мимолетна и маловажна! Сякаш Хелена не е означавала нищо за него, не е изпитвал нищичко от онова, за което й говореше.

Бе постъпила правилно и разумно, слагайки край на една връзка, преди тя да е отишла твърде далече и да е станала опасна.

В края на краищата тя беше графиня Седжуик, съпруга на мъжа, за когото всички предричаха, че след време ще стане един от най-важните държавници на Британската империя. Би трябвало да е щастлива. Или най-малкото доволна от онова, което притежаваше! Или не? Имаше всичко, което би могла да си пожелае една жена… и все пак нямаше нищо от онова, което тя действително желаеше!

Хелена зарови лице в дантелената възглавница. Накрая заспа от изтощение с мокри от сълзи страни.

Лора също дълго не можа да заспи, въпреки че бе обещала на граф Д’Арланжан съвсем рано на другата сутрин да излезе с него на езда. Защо бе толкова неспокойна? Меката й копринена нощница се бе вдигнала високо над коленете й и докато нетърпеливо я оправяше, Лора се запита защо изобщо я бе облякла. Само да не шокира камериерката, когато на сутринта й донесеше обичайната закуска от кафе и кифлички? „Не зная — мислеше Лора, — не зная защо съм толкова неспокойна и не мога да спя. Мишел Реми, някогашният любовник на мама.“ — Лора неволно си задаваше въпроса какво бе имало между тях. Може би на това се дължеше интересът й към този мъж…