Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 95

Лейди Хонория се облегна назад и притвори очи, за да покаже, че за нея разговорът е приключил. Поне за момента. Искаше да остави време на Лора да помисли върху казаното. Импулсивните постъпки влечаха след себе си неизбежни последствия и колкото по-скоро Лора научеше това, толкова по-добре за нея. И тъй като момичето й бе влязло под кожата, тя се надяваше, че като осъзнае собствената си цена, госпожица Морган ще е в състояние през следващите няколко месеца да запази ума си бистър. Е, независимо дали щеше да й удаде или не, това бе част от играта. И кой можеше да предвиди до къде ще доведе някое съвсем неочаквано обстоятелство. „Когато човек остарее — със задоволство мислеше графинята, — успява да се дистанцира донякъде от нещата и вече предпочита да бъде зрител, пред това сам да участва в надпреварата.“ Е, тя бе изпълнила дълга си и я бе предупредила. Какво щеше да стори Лора, си бе нейна работа. Тя се надяваше, че момичето няма да я разочарова и да стане за смях.

Тази нощ, след като изпи шоколада си, лейди Хонория заспа дълбоко и спокойно, което не можеше да се каже за Хелена, нито за Лора.

Хелена бе измъчвана от мисли и спомени, затъваше в блатото на собствената си нерешителност. Тя не знаеше защо точно днес трябваше непрекъснато да мисли за Франко. Какво очакваше той от нея? Имаше чувството, че цял живот се е опитвала да угоди на другите. Само Франко бе останал недоволен — той искаше повече от нея, искаше всичко. Омъжвайки се за Арчи, бе удовлетворила желанието на околните, пренебрегвайки своите собствени. Съпругът й изглежда със задоволство бе установил, че тя нямаше особено големи изисквания към него. Освен това рядко им се бе удавало да останат насаме, включително и по време на сватбеното си пътешествие, което прекараха в лудешко препускане из Европа.

Бяха нощували във вили, замъци, в най-добрите хотели и Хелена бързо беше разбрала какво се очаква от нея и бе свикнала да приема ролята си, без да задава много въпроси. В края на краищата това бе сделка, нали? Парите на баща й срещу една английска благородническа титла. И ако не бе срещнала Франко — толкова различен от мъжете, които си избираше за любовници, докато Арчи беше в някой далечен край на света… е, тогава тя навярно би била доволна от живота си и би се примирила с наложените й ограничения.

Постоянно й бяха натяквали, че дискретността е най-важното нещо. Трябваше да го чуе дори от свекърва си, която сигурно се досещаше за връзката й с Франко. Лора, от своя страна, я бе подканила или да забрави Франко, или, в случай, че не бе в състояние да го стори, да се реши веднъж за винаги.