Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 93

— Ройс ли? Да, той беше тук, но само за кратко. Трудно ми е да кажа що за човек е. Във всеки случай не бива да бъде подценяван, Реджи! Той е нещо съвсем различно от баща си… различават се като деня и нощта. И ако си готвел хубавичката си сестра за него, забрави за това. За нейно добро. Познавам мъжете, скъпи мой, и мога да ти кажа, че той не е от онези, които си седят спокойно и трупат състояние. Той е избухлив човек — има нещо, което го гризе отвътре и го прави опасен. Много опасен, в случай че бъде ядосан, мисля аз.

Значи, до тук с надеждите на сладката му сестричка… но малката проклетница навярно заслужаваше да бъде оставена сама да открие това. Такива мисли занимаваха Реджи, докато се качваше във файтона, който трябваше да го откара до жилището му. Вниманието на младия Форестър обаче бе насочено по-скоро към Лора Морган, която сега, след като бе научил някои неща за нея, го привличаше още по-силно. Тя бе тайна, очакваща своето разбулване, и Реджи възнамеряваше да бъде онзи, който ще свали булото. Не се съмняваше в привлекателната сила, която упражняваше върху жените, а защо Лора Морган трябваше да бъде изключение? В крайна сметка винаги се бе потвърждавало убеждението му, че от жена, с която веднъж вече е преспал, би могъл да получи всичко!

Мишел Реми, граф Д’Арланжан, се смееше наум, докато камериерът внимателно подрязваше брадата му.

Най-сетне бе срещнал младата дама, заради която беше дошъл в Лондон. Лора Луиза Морган — дъщерята на Вирджиния от онова арогантно, самомнително парвеню, което бе успяло да спечели сърцето и тялото й.

Дъщерята на Джини бе станала същата прелъстител на амазонка като майка си и дори беше излязла на дуел срещу сина му и го бе победила! Колко много наистина приличаше тя на Джини, неговата Жинет!

Какво ли бе наследила от дързостта и чувствеността на майка си? Бе решен да установи това! Имаше безкрайно много възможности! Очите му леко се присвиха, когато си спомни за една от тях и за изпълващите жълтата парижка преса клюки по адресна младата дама, обсебила мислите му от момента, в които я бе видял за пръв път.

Беше изпитал потребност да узнае колкото е възможно повече за тази малка сирена с блестящи очи, чието име тогава все още не знаеше и която безстрашно бе издържала погледа му — тогава, в парка. Една femme du monde¹⁵ — макар и съвсем млада, бе прозрял това още при първите си предпазливи проучвания. Непознатата наистина се бе оказала дъщерята на Джини и Стив, която междувременно се бе превърнала в очарователна млада жена. И каква удивителна случайност, че точно по това време графът бе натоварен с дипломатическа мисия в Лондон! И какво удоволствие му бе доставило да нагласи тази случайност, след като бе научил за дуела, изгубен от онова избухливо пале, сина му. Друго не можеше и да се очаква… при такава майка! Ах, неговата непостоянна, невярна Жинет! Той имаше сметки за уреждане с нея!

„Хубавата Лора“ бе чул да я наричат, без тогава все още да дава ухо на клюките и да се интересува от богати американки, които се забъркват в глупави авантюри. Но сега… да, сега бе напълно обсебен и очарован. В края на краищата тя трябва да бе наследила от Жинет и нещо друго, освен циганските й очи и издаващите опърничавия й нрав трапчинки. Невярната Жинет, която бе смятал за своя и дори, пренебрегвайки миналото й, възнамеряваше да се ожени за нея. Сега се питаше какъв ли опит с мъжете беше натрупала очарователната дъщеричка на Жинет. Бе решен да установи това и то преди някой да го е изпреварил.