Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 92

Никоя от младите дами на госпожа Корнелиъс не бе насилвана да води подобен начин на живот — всички те бяха отзивчиви, изключително изкусни и рафинирани. Всички без изключение.

Не се случваше често някой господин да се появи в ранния следобед, но Реджи беше изключение, Франсин лично го въведе в дома си, облечена в свободна дневна рокля, с разпиляна по раменете златистокафява коса. Реджи я намираше наистина възхитителна. Също толкова възхитителна и младолика, както и преди десет години, когато я бе видял за пръв път по време на една разходка в парка. Тогава тя бе любовница на приятел на баща му и се наложи Реджи да я измъкне изпод носа му. Двамата се бяха позабавлявали, а след това той й помогна да постигне деловия успех, на който се радваше сега. Тя никога не забрави това. Когато я посещаваше, Реджи винаги биваше посрещан по подобаващ начин.

— Я виж ти, Реджи, момчето ми! — поздрави го Франсин и, веднъж въвела го в личния си будоар, го взе в напарфюмираната си прегръдка. — Дошъл си заради мен или би искал малко по-различна компания? Боя се, че Дорина напусна града заедно с новия си обожател, но Лина спи горе в стаята си и предполагам, няма да има нищо против да я събудиш!

— Днес съм тук само заради теб… за да си поговорим на четири очи. Нуждая се от известна информация, към кого друг да се обърна? Ти познаваш всеки и знаеш всичко, което се случва, не е ли така, скъпа моя? Но най-напред…

Погали я — отначало вяло, после по-енергично, докато накрая не свали широката й копринена рокля и пръстите му не се впиха в кожата й толкова силно, че тя затаи дъх. Той определено си бе наумил нещо. При това беше единственият мъж на длъж и шир, който не трябваше да плаща нищо, за да получи благоволението й.

Реджи се чувстваше като у дома си в разкошния салон на Франсин, който отвеждаше към още по-разкошна, обзаведена в турски стил спалня. Младият Форестър изцяло бе господар на положението. Той я повали на кушетката, похотливо наблюдавайки как копринената й рокля се разтваря и тя остана да лежи пред него гола и тръпнеща. За подобна привилегия всеки друг мъж би трябвало да заплати цяло състояние! Франсин все още беше най-добрата, а той бе единственият мъж, който можеше да я има, когато пожелаеше… при това напълно безплатно!

След като приключиха с любовните игрички, двамата си побъбриха като стари приятели и Реджи узна доста неща, които го интересуваха, Франсин имаше приятели навсякъде и по-добре от всеки друг знаеше какво става в Лондон и Париж. Реджи узна например, че Лора Морган имала авантюристично отношение към живота и не се съобразявала особено с обществените норми. Питаше какво търси жена като нея под покрива на лейди Хонория, която бе известна с твърдостта и непреклонността си. След това се осведоми за младия американски херцог Ройс.