Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 91

Докато Сабина беше с Франко, брат й бе направил всичко възможно да научи нещо повече за очарователната млада американка, с която по една щастлива случайност се бе запознал, преди други авантюристи да бяха успели да го сторят. И не бяха само милионите й, които я правеха толкова привлекателна. Не, той бе почувствал, че в нея има нещо… нещо пленително и възбуждащо, което разпалваше любопитството му, караше го да се пита какво ли би било да я разбули, разгадае, а накрая да намери слабото й място и да я покори. Да свали всичките онези бариери от вежливост и ирония, с които се бе обградила, да проникне зад самодоволната й невъзмутимост.

Жените бяха, така да се каже, стихията на Реджи Форестър и той с удоволствие откриваше онова, което се криеше под дрехите и наложените от обществото норми на държание. Колкото по-изискана беше дамата, толкова по-голяма уличница бе тя. Това му убеждение се потвърждаваше непрекъснато. По принцип той предпочиташе уличниците пред изисканите дами. Те поне бяха искрени и един мъж винаги можеше да получи от тях онова, което иска и за което е платил. Дори и ако ставаше дума просто за някаква информация.

Като най-малък син на обеднял баронет, Реджи твърде рано се бе научил да намира пътя си в лабиринта на обществото, използвайки всяка чужда слабост, и предимствата, предоставяни му от приятната външност, знатния произход, доброто образование и красивата му сестра. Още кажи-речи в детството той бе преспал със сестра си… преди всеки друг мъж, пожелал тази сребристоруса снежна кралица. Беше преспал с нея, както и с червенокосата ирландка, назначена за нейна гувернантка. Маура — какво сладострастно създание се бе оказала, сваляйки очилата и грозните, пристягащи дрехи, които скриваха пищните и обещаващи прелести на тялото й! То се бе оказало истински рай за начинаещ изследовател на женските тайни като него. След това обаче Маура забременя и бе изпратена от баща му на село, където трябваше да износи детето, което Реджи смяташе за свое.

След Маура бяха дошли други… и отново Сабина, която вземаше винаги, когато пожелаеше, дори и само за да й даде урок.

Особено когато се оставеше да бъде подведена от глупавите си чувства — например тази любовна история с Франко Морган, брата-близнак на Лора. Колко различни бяха на външен вид те двамата! А що се отнася до характера… е, времето щеше да покаже. Франко бе един от малкото мъже, когото Реджи избягваше и който му внушаваше респект като изключително опасен противник. За предпочитане бе човек да го спечели за съюзник.

След като се бяха разделили със Сабина, Реджи най-напред отиде в клуба си, където издири една своя стара приятелка. Госпожа Корнелиъс беше съдържателка на изключително дискретно и изискано увеселително заведение, прочуто с красивите си и изкусни млади дами — актриси и танцьорки, които живееха там и срещу добро възнаграждение забавляваха малцината подбрани гости.

Франсин Корнелиъс винаги бе имала — както тя се изразяваше — слабост към Реджи, на когото в някои отношения гледаше като на свое протеже. Той от своя страна й бе довел някои от най-добрите й момичета, истински дами, подведени от някой мъж и след това кривнали от правия път, или млади, образовани жени от бедни семейства, които предпочитаха този начин на живот пред безутешната съдба на гувернантки.